1 И погледна Павел на събора и рече: Мъже братие: До този ден аз съм живел пред Бога със цела добра съвест.
2 А първосвещеникът Анания повеле на предстоящите да го ударят по устата.
3 Тогаз Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона ли повелеваш да ме бият?
4 А предстоещите рекоха: Първосвещеника Божий ли хулиш?
6 И понеже разуме Павел че едната част са Садукеи а другата Фарисеи, извика в събора: Мъже братие, аз съм Фарисей, син Фарисеев: съдят ме за надеждата и възкресението на мъртвите.
7 И когато рече това, стана разпря между Фарисеите и Садукеите; и раздвои се множеството.
8 Защото Садукеите казват че нема възкресение, нито ангел, нито дух; а Фарисеите изповедват и двете.
9 И стана глъчка голема; и дигнаха се книжниците от Фарисейската страна, препираха се и казваха: Никое зло не намерваме в тогоз человека; и ако му е говорил дух или ангел, да се не противим Богу.
10 И понеже стана разпрята голема, убоя се тисящникът да не би да разкъснат Павла; и повеле да слезе войската и да го грабне отпомежду им и да го заведе в крепостта.
11 И в идущата нощ яви му се Господ и рече: Дързай, Павле, защото както свидетелствува за мене в Ерусалим така требва са свидетелствуваш и в Рим.
12 И като съмна, некои от Юдеите направиха съзаклятие, и се туриха под проклетия, и рекоха нито да ядат нито да пият доде не убият Павла.
13 И тези които направиха това съзаклятие беха повече от четиридесет души.
14 Те дойдоха при първосвещениците и при старейшините и рекоха: Под проклетия турихме себе си да не вкусим нищо докле не убием Павла.
15 Сега прочее вие със събора явете на тисящника да го доведе утре долу при вас, като да искате уж да разумеете по известно за него; а ние, преди да наближи той, готови сме да го убием.
16 Като чу тоз заговор Павловият сестрин син, дойде и влезе в крепостта та извести на Павла.
17 И Павел повика едного от стотниците и рече му: Заведи това момче при тисящника, защото има да му обади нещо.
18 И той го взе, заведе го при тисящника, и казва: Запреният Павел ме повика и ми се примоли да доведа този момък при тебе, защото има нещо да ти каже.
19 А тисящникът го взе за рака, и като се оттегли насаме попита: Що е това което имаш да ми обадиш?
20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те умолят да заведеш утре Павла долу в събора, уж че имат да питат нещо по-точно за него.
21 А ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тех които се туриха под проклетия ни да ядат ни да пият доде го не убият; и сега са готови, чакат само да им се вречеш.
22 И тъй, тисящникът остави момчето да си иде, като му заръча: Да не кажеш никому че ми си явил това.
23 И повика двамина от стотниците и рече им: Пригответе двесте войни пеши, и седемдесет конници, и двесте стрелци, от третия час на нощта да идат до Кесария.
24 Пригответе и скотове да възкачат Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
25 Написа и писмо което имаше следващето съдържание:-
26 От Клавдия Лисия честитому управителю Феликсу поздравление.
27 Тогоз человека когото Юдеите беха уловили и щеха да го убият, пристигнах с войската и го избавих, понеже се научих че е Римлянин.
28 И като исках да разумея причината за която го обвиняваха, низведох го на събора им;
29 и намерих го обвиняван за въпроси от закона им; немаше обаче никаква погрешка достойна за смърт или за окови.
30 И понеже ми подказаха че има да стане от Юдеите навет върх живота на тогоз человека, тоз час го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да си кажат пред тебе което имат върх него: Здрав бъди.
31 И тъй, войните, според дадената им заповед, взеха Павла и заведоха го през нощ в Антипатрида.
32 И на утринта оставиха конниците да идат с него, и се върнаха в крепостта.
33 А те като влезоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.
34 А управителът като прочете писмото, и попита от коя е област, и разбра че е от Киликия:
35 Ще те слушам, рече, кога дойдат и обвинителите ти. И повеле да го вардят в преторията Иродова.
Цариградски превод