Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Деяния 26 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28 
1 И Агрипа рече Павлу: Имаш дозволение да говориш сам за себе си. Тогаз Павел простре рака и начна да говори за оправданието си:
2 честит считам себе си, царю Агрипо, като имам пред тебе днес да се оправдая за всичко за което ме Юдеите обвиняват,
3 а най-вече понеже зная че си вежд във всичките обичаи и разисквания Юдейски; за това моля ти се да ме послушаш търпеливо.
4 Моя още от младостта ми живот, който преминах от начало между народа си в Ерусалим, всичките Юдеи го знаят.
5 Понеже ме знаят от начало, (ако би щели да засвидетелствуват,) че според най-точното учение на нашата вера живех Фарисей.
6 И сега предстоя на съд за надеждата на обещанието което е Бог обещал на отците ни,
7 в което обещание всичките дванадесет наши племена, които служат Богу ден и нощ непрестанно, надеят се да достигнат; за тази надежда, царю Агрипо, ме обвиняват Юдеите.
8 Що? мислите ли за неверване че Бог възкресява мъртвите?
9 Тъй и аз помислих в себе си че требваше да сторя много противности върх името на Исуса Назарея;
10 което и сторих в Ерусалим; и мнозина от светиите аз запрех в тъмници, като взех власт от първосвещениците; и на убиването им и аз дадох глас върх тех.
11 И във всичките съборища много пъти като ги мъчех принуждавах ги да хулят; и без мера като имах ярост против тех гонех ги даже и по външните градища.
12 А между това, когато отхождах в Дамаск с власт и поръчване от първосвещениците,
13 по пладне видех на пътя, царю, светлина от небето която надминаваше слънчевото сияние, която осия мене и тези които пътуваха с мене.
14 И като паднахме всинца на земята, чух глас който ми говореше и казваше ми на Еврейски език: Савле, Савле, защо ме гониш? Жестоко ти е да риташ срещу остни.
15 И аз рекох: Кой си ти, Господи? А той рече: Аз съм Исус когото ти гониш.
16 Но стани и се изправи на нозете си; понеже за това ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това що си видел и на това което ще ти открия,
17 като те изваждам от народа Юдейски и от езичниците в които сега те проваждам,
18 да им отвориш очите, да се обърнат от тъмното във виделото, и от властта на Сатана към Бога, и чрез верата в мене да вземат прощение на греховете си и наследие между осветените.
19 За това, царю Агрипо, не бех непокорен на небесното видение;
20 но проповедвах първом на Юдеите в Дамаск и в Ерусалим и във всичката земя Юдейска, и напокон на езичниците, да се покайват, и да се обръщат към Бога, и да правят дела достойни на покаянието:
21 За това, Юдеите като ме уловиха в храма туриха се да ме убият.
22 Но с помощта която получих от Бога стоя до този ден та свидетелствувам и пред малък и пред голем, без да говоря нищо друго освен това което са пророците и Моисей говорили че то имаше да бъде;
23 сиреч, че Христос имаше да пострада, и че той пръв като възкръсне от мъртвите щеше да проповеда виделина на народа Юдейски и на езичниците.
24 И когато той така отговаряше, Фест с голем глас рече: Полудел си Павле: много учение те докарва в лудост.
25 А той рече: Не съм полудел, честити Фесте, но изговарям думи от истина и от здрав ум;
26 защото знае за това царът, комуто и с дързновение говоря; понеже не вервам да има нещо от това да не знае той; защото то не е станало в некой ъгъл.
27 Верваш ли, царю Агрипо, пророците? зная че ги верваш.
28 И Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин.
29 А Павел рече: Молил се бих Богу щото не токо без малко но на пълно, и не само ти но и всички които ме днес слушат да станах таквизи какъвто съм и аз, освен тези окови.
30 И това като рече той, стана царът и управителът и Верникия и седещите с тех.
31 И като отидоха на страна говореха помежду си и казваха: Този человек не прави нищо достойно за смърт или за окови.
32 И Агрипа рече Фесту: Този человек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл за съдба пред Кесаря.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28