Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Деяния 7 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28 
1 А първосвещеникът рече: Така ли е това?
2 А той рече: Мъже, братие, и отци, слушайте: Бог на славата яви се отцу нашему Аврааму, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,
3 и рече му: "Излез от земята си и от сродството си, и дойди в земята която ще ти покажа."
4 Тогаз излезе от Халдейската земя и засели се в Харан. И от там, след умирането на баща му, пресели го в тази земя в която вие сега живеете.
5 И не му даде наследие в нея нито една стъпка от нога, а обеща му се да я даде в стяжение нему и на неговото потомство след него, когато още той немаше чадо.
6 И рече му Бог така, че неговите потомци ще бъдат преселници в чужда земя, и ще ги направят като робе, и ще ги притесняват четиристотин години.
7 Но аз, рече Бог, ще садя този народ на който ще робуват; и подир това ще излезат и ще ми послужат на това место.
8 И даде му завет на обрезването; и така роди Исаака, и обреза го в осмия ден; и Исаак роди Якова, и Яков дванадесетте патриарси.
9 А патриарсите завидеха Иосифу и продадоха го в Египет; Бог обаче беше с него,
10 и избави го от всичките му беди, и даде му благодат и мъдрост пред Фараона царя Египетски, който го постави управител над Египет и над всичкия си дом.
11 И дойде глад над всичката земя Египетска и Ханаанска, и скърб голема; и отците наши не намерваха прехрана.
12 А Яков, като чу че има жито в Египет, изпрати първий път отците наши;
13 и на втория път познат бе Иосиф на братята си, и известен стана Иосифовът род Фараону.
14 И проводи Иосиф та призова баща си Якова и всичкото си сродство, седемдесет и пет души.
15 И слезе Яков в Египет, и умре там той и отците наши;
16 и пренесоха ги в Сихем, и положиха ги в гроба който купи Авраам със цена на сребро от синовете на Емора Сихемова.
17 И като наближаваше времето на обещанието което Бог с клетва се обеща Аврааму, нарасна народът и умножи се в Египет
18 докле настана друг цар който не знаеше Иосифа.
19 Той с коварно мъдруване върх нашия народ притесни отците ни до толко щото да хвърлят децата си за да не остават живи.
20 В това време се роди Моисей, и прекрасен беше пред Бога; и храниха го три месеца в бащиният му дом.
21 А когато го хвърлиха, взе го Фараоновата дъщеря и отхрани го да бъде неин син.
22 И научен биде Моисей на всичката Египетска мъдрост, и силен бе словом и делом.
23 И като навършваше четиридесетата година на възрастта си, дойде му на сърдце да иде да нагледа братята си, синовете Израилеви;
24 И понеже виде некого си от тех обиждан отбрани го, и стори отмъщение за притесняемия като порази Египтянина.
25 И мислеше да се свестят братята му че Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те се не свестиха.
26 И на утрешния ден яви им се когато некои от тех се биеха, и накара ги да се примирят, и рече: человеци, вие сте братя: защо се един друг обиждате?
27 А този който онеправдаваше ближният си отпъди го, и рече: Кой те постави началник и съдник над нас?
28 Да ли искаш да убиеш и мене както уби вчера Египтянина?
29 Тогаз Моисей побегна за тази дума, и стана преселник в Мадиамската земя, дето доби двама синове.
30 И като се изпълниха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската гора, в сред огнен пламик на една къпина.
31 А Моисей като виде почуди се за видението; и когато приближаваше за да пригледа, дойде му глас от Господа:
32 "Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов." И Моисей разтреперан от страх не смееше да гледа.
33 И рече му Господ: "Изуй обущата от нозете си; защото местото на което стоиш света земя е.
34 Видех, видех страданието на моите люде в Египет, и чух въздишанието им, и слезох да ги избавя; и сега ела, ще те проводя в Египет. "
35 Тогоз Мойсея когото не приеха, и му рекоха: Кой те постави началник и съдник? него Бог чрез ръката на ангела който му се яви в къпината проводи за началник и избавител.
36 Той ги изведе, като направи чудеса и знамения в земята Египетска, и в червено море, и в пустинята четиридесет години.
37 Този е Моисей който рече на синовете Израилеви: "Господ Бог ваш от братята ваши ще въздигне вам пророк като мене: него да слушате: "
38 този е който е бил на събранието в пустинята наедно с ангела що му говореше на Синайската гора, още и с отците наши, който и прие животворни словеса да ги даде нам;
39 комуто не рачиха да бъдат послушни нашите отци, но го отпъдиха, и със сърцата си повърнаха се в Египет
40 когато рекоха на Аарона: "Направи ни богове които да вървят пред нас; защото този Моисей който ни изведе из земята Египетска, не знаем що стана. "
41 И през онези дни направиха теле, и принесоха жертва идолу, и веселяха се в направите на ръцете си.
42 За това се отвърна Бог и предаде ги да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: "Доме Израилев, четиридесет години в пустинята заклания и жертви ли ми принесохте?
43 Вие задигнахте шатъра Молохов и звездата на бога си Ремфана, изображенията които си направихте да им се кланяте: и аз по-далеч от Вавилон ще ви преселя. "
44 Скинията на свидетелството беше с отците наши в пустинята, както заповеда онзи който говореше на Моисея да го направи по образа който бе видел;
45 която нашите отци като приеха внесоха я с Исуса Навина във владенията на езичниците, които изгони Бог из пред лицето на нашите отци до дните на Давида;
46 който намери благодат пред Бога, и попроси да намери жилище за Бога Яковова.
47 А Соломон му съгради дом.
48 Но Вишний не живее в храмове с ръка направени, както казва пророкът:
49 "Небето е престол мой, а земята е подножие на нозете ми. Кой храм ще съградите за мене? казва Господ; или кое место за моя почивка?
50 Всичко това не направи ли го моята ръка? "
51 Твърдоглави и с необрезани сърдца и уши! вие всекога се противите Духу Светому; както бащите ви така и вие.
52 Кого от пророците не изгониха отците ви? а още и убиха ония които предизвестиха за идването на тогози Праведника на когото вие сега станахте предатели и убийци,-
53 вие които приехте закона чрез служението ангелско, и не го удържахте.
54 А те като чуеха това, късаха им се сърцата от яд, и скърцаха със зъби на него.
55 А Стефан, изпълнен с Дух Свет, погледна на небето и виде славата Божия, и Исуса че стоеше отдесно на Бога;
56 и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Сина человеческаго че стои отдесно на Бога.
57 Но те като извикаха с глас голем затулиха си ушите и единодушно се впуснаха върх него.
58 И като го изведоха вън из града, хвърлиха върх него камене. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на некой момък на име Савел.
59 И хвърляха камене върх Стефана, който се молеше и казваше: Господи Исусе, приими духа ми.
60 И като коленичи извика с глас голем: Господи, не им считай този грех. И това като рече заспа.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28