Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Деяния 8 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28 
1 А Савел съизволяваше на убиването му. И по това време стана големо гонение против църквата в Ерусалим; и всички се разидоха по Юдейските и Самарийските места освен апостолите.
2 А некои благоговейни человеци погребоха Стефана, и направиха над него голем плач и ридание.
3 А Савел правеше голема повреда на църквата, понеже влезваше във всека къща и влачеше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.
4 А тези които беха се разишли обхождаха и благовествуваха словото.
5 И Филип слезе в един Самарийски град и проповедваше им Христа.
6 И внимаваше народът единодушно на това което им говореше Филип, като чуеха всички и виждаха знаменията които правеше.
7 Защото нечистите духове с голем глас извикваха и излезваха от мнозина които ги имаха; и мнозина разслабени и хроми изцелени бидоха.
8 И стана радост голема в онзи град.
9 А в града от по-напред имаше некой си человек на име Симон който правеше магии, и омайваше народа Самарийски като казваше себе си че е велик некой си;
10 на когото всички от малък до голем даваха внимание и казваха: Този е великата сила Божия.
11 И внимаваха на него, по това че доста време беше ги омайвал с магиите си.
12 Но когато поверваха във Филипа, който благовествуваше за царството Божие и за името Исус Христово, кръщаваха се мъже и жени.
13 И сам си Симон поверва, и покръстен намерваше се всекога при Филипа, и, като гледаше че стават знамения и чудеса големи, удивяваше се.
14 А като чуха апостолите които беха в Ерусалим че Самария прие словото Божие, проводиха им Петра и Иоана,
15 които като слезоха помолиха се за тех за да приемат Духа Светаго.
16 (защото не бе слезъл още ни на едного от тех Дух Светий, но само беха кръстени в името Исус Христово.)
17 Тогаз възлагаха ръце на тех, и приимаха Духа Светаго.
18 А като виде Симон че с възлагането на апостолските ръце се даваше Светий Дух, принесе им сребро
19 и казваше: Дайте и на мене тази власт щото върх когото възложа ръце да приима Духа Светаго.
20 А Петър му рече: Среброто ти с тебе наедно в погибел да бъде защото си възмнел че дарът Божий със сребро се придобива.
21 Ти немаш част нито дел в това, защото сърдцето ти не е право пред Бога.
22 За то покай се от тази твоя злоба, и моли се Богу дано би ти се простил този на сърдцето ти помисъл;
23 понеже те гледам че си в жлъчка на горест и свръзка на неправда.
24 А отговори Симон и рече: Молете се вие за мене на Господа да ме не постигне ни едно от тия що рекохте.
25 Те прочее като засвидетелствуваха и говориха словото Господне върнаха се в Ерусалим, и на много Самарийски села проповедваха евангелието.
26 А ангел Господен говори на Филипа и рече: Стани и иди към пладне, в пътя който слезва от Ерусалим в град Газа: той е пуст.
27 И стана и отиде. И, ето, человек от Етиопия, скопец, велможа на Кандакия Етиопската царица, който беше над всичката нейна хазна, той бе дошел в Ерусалим да се поклони;
28 и на връщане, като седеше на колесницата си, четеше пророка Исая.
29 А Духът рече Филипу: Пристъпи и прилепи се до тази колесница.
30 И притече Филип и го чу като прочиташе пророка Исая и рече: Разумеваш ли това което четеш?
31 А той рече: И как бих можал да разумея ако ме не настави некой? И покани Филипа да възлезе и да седне с него.
32 А местото на писанието което прочиташе беше това: "Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози който го стриже, така не отваря устата си.
33 В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му кой ще изкаже? защото се взема животът му от земята."
34 И отговори скопецът и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът: за себе си ли, или за другиго некого?
35 А Филип отвори уста, и начна от това писание та му благовести Исуса.
36 И като вървяха в пътя дойдоха на една вода; и казва скопецът: Ето вода: що ме възпира да се не кръстя?
37 И Филип рече: Ако верваш от все сърдце, можеш. А той отговори и рече: Вервам че Исус Христос е Син Божий.
38 И заповеда де се спре колесницата; и слезоха и двамата на водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
39 А когато излезоха из водата Дух Господен грабна Филипа; и не го виде вече скопецът, но отхождаше на пътя си радостен.
40 А Филип се намери в Азот; и като прехождаше проповедваше евангелието по всичките градове докле дойде в Кесария.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28