1 А Савел, като дишаше още устрашаване и убийство върх учениците Господни, отиде при първосвещеника,
2 и поиска от него писма до съборищата в Дамаск, че ако би да намери некои от този път, мъже и жени, да ги докара вързани в Ерусалим.
3 И на отиване когато наближаваше Дамаск внезапно блесна около него светлина от небето.
4 И като падна той на земята, чу глас който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш?
5 А той рече: Кой си ти, Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус когото ти гониш: не ти е лесно да риташ срещу остен.
6 А той разтреперан и смаян рече: Господи, що искаш да сторя? И Господ му рече: Стани и влез в града, и ще ти се каже що требва да правиш.
7 А мъжете които го придружаваха, като чуеха гласа а не виждаха никого, стоеха като вцепени.
8 И стана Савел от земята, и с отворени очи не виждаше никого; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
9 И три дни мина без да види, и не яде нито пи.
10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и рече му Господ във видение: Анание. А той рече: Ето ме, Господи.
11 И Господ му рече: Стани та иди на улицата която се казва Права, и попитай в дома на Юда за некого си на име Савел, Тарсянин; защото, ето, се моли;
12 и виде във видение едного человека на име Анания че влезе и тури ръка на него за да прогледа.
13 И отговори Анания: Господи, чух от мнозина за тогоз человека колко злини е сторил на твоите светии в Ерусалим.
14 И тука има власт от пръвосвещенниците да върже всички които призовават твоето име.
15 А Господ му рече: Иди, защото съсъд избран ми е той да носи моето име пред народи и царе, и пред синовете Израилеви;
16 защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми.
17 И отиде Анания и влезе в къщата; и като възложи ръце на него рече: Савле брате, Господ Исус който ти се яви на пътя по който ти идеше проводи ме за да прогледаш и да се изпълниш с Духа Светаго.
18 И тоз час паднаха от очите му като люспи, и тутакси прогледа; и стана та се кръсти;
19 а като похапна доби сила. И преседе Савел неколко дни с учениците в Дамаск.
20 И от тоз час проповедваше по съборищата Христа че той е Синът Божий.
21 И всички които го чуеха дивеха се и казваха: Не е ли този който погубваше в Ерусалим тези които призоваваха това име, и тука за това бе дошел да ги закара вързани при първосвещениците.
22 А Савел се укрепяваше повече, и надпираше Юдеите които живееха в Дамаск като доказваше че този е Христос.
23 И когато се минаха неколко дни, наговориха се Юдеите да го убият;
24 И това техно наговаряне стана известно на Савла; и вардеха портите дене и ноще за да го убият.
25 Но учениците го взеха през нощ и го спуснаха през стената с кошче.
26 И като дойде Савел в Ерусалим стараеше се да се придружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не верваха че е ученик.
27 А Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как е видел Господа в пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск е проповедвал с дързновение в името Исусово.
28 И вхождаше и изхождаше с тех в Ерусалим, и дързновено проповедваше в името на Господа Исуса.
29 И говореше и препираше се с Елинистите; а те гледаха да го убият.
30 Това като разумеха братята заведоха го в Кесария и отпратиха го в Тарс.
31 И тогаз по всичка Юдея и Галилея и Самария църквите имаха мир и назидаваха се, и, като ходеха в страх Господен и с утешението на Светаго Духа, умножаваха се.
32 И стана, когато Петър обхождаше всичките, да слезе и до светиите които живееха в Лида.
33 И намери там некого человека на име Еней който беше разслабен, и от осем години все лежеше на постелка.
34 И рече му Петър: Енее, изцелява те Исус Христос; стани и постели си сам си. И тоз час стана.
35 И видеха го всички които живееха в Лида и в Сарон, които се обърнаха към Господа.
36 А в Иопия имаше некоя ученица на име Тавита, (което изтълкувано ще рече, Сърна:) тя бе изпълнена с добри дела и с милостини които правеше.
37 И случи се през тез дни тя да се поболи и да умре; и като я окъпаха туриха я в горница.
38 И понеже Лида беше близу до Иопия, учениците като чуха че Петър е там проводиха до него двама человеци, и молеха го да се не облени да дойде до тех.
39 И стана Петър и отиде с тех; и щом дойде, изведоха го в горницата; и представиха се пред него всичките вдовици та плачеха, и показваха му ризи и дрехи които им правеше Сърна когато бе с тех.
40 А Петър изпрати на вън всичките, и коленичи та се помоли, и се обърна към телото и рече: Тавито, стани. А тя отвори очите си, и като виде Петра седна.
41 А той й подаде ръка и я изправи; повика после светиите и вдовиците и представи я пред тех жива.
42 И това стана известно по всичка Иопия; и мнозина поверваха в Господ.
43 А Петър преседе доволно време в Иопия у некого си Симона усмаря.
Цариградски превод