1 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.

1 Яков, раб на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте племена които са в разсеяние, поздравление.

1 James, a servant of God and of the Lord Jesus Christ, to the twelve tribes which are scattered abroad, greeting.

2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

2 Всека радост имайте, братие мои, когато впадате в различни изкушения;

2 My brethren, count it all joy when ye fall into divers temptations;

3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

3 понеже знаете че изпитанието на вашата вера произвожда търпение.

3 Knowing this, that the trying of your faith worketh patience.

4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

4 А търпението да има дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

4 But let patience have her perfect work, that ye may be perfect and entire, wanting nothing.

5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

5 Ако ли някои от вас е оскуден от мъдрост, да проси от Бога който дава богато на всички и не укорява, и ще му се даде.

5 If any of you lack wisdom, let him ask of God, that giveth to all men liberally, and upbraideth not; and it shall be given him.

6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

6 Но да проси с вера, без да се съмнева никак; защото който се съмнева подобен е на морски вълни които се карат и разблъскват от ветровете.

6 But let him ask in faith, nothing wavering. For he that wavereth is like a wave of the sea driven with the wind and tossed.

7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

7 И такъв человек да не мисли че ще приеме нещо от Господа.

7 For let not that man think that he shall receive any thing of the Lord.

8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

8 человек двоеумен непостоян е във всичките си пътища.

8 A double minded man is unstable in all his ways.

9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

9 Който брат е от по-долно състояние да се хвали в своето си възвишаване,

9 Let the brother of low degree rejoice in that he is exalted:

10 а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

10 а богатите, в смиряването си, понеже като цвет на трева ще прецъвти.

10 But the rich, in that he is made low: because as the flower of the grass he shall pass away.

11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

11 Защото изгрея слънцето с пека, и изсуши тревата, и цветът й слете, и хубостта на лицето й погина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

11 For the sun is no sooner risen with a burning heat, but it withereth the grass, and the flower thereof falleth, and the grace of the fashion of it perisheth: so also shall the rich man fade away in his ways.

12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

12 Блажен онзи человек който претърпева изкушение; защото, като премине изпитът, ще приеме венеца на живота който обеща Господ на онези които го любят.

12 Blessed is the man that endureth temptation: for when he is tried, he shall receive the crown of life, which the Lord hath promised to them that love him.

13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

13 Никой изкушаем да не казва че: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, и той никого не изкушава;

13 Let no man say when he is tempted, I am tempted of God: for God cannot be tempted with evil, neither tempteth he any man:

14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

14 а всеки се изкушава като се завлича и подлъгва от собствената си похот.

14 But every man is tempted, when he is drawn away of his own lust, and enticed.

15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

15 Похотта после като зачне ражда грех, а грехът като се извърши ражда смърт.

15 Then when lust hath conceived, it bringeth forth sin: and sin, when it is finished, bringeth forth death.

16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя;

16 Не се заблуждавайте, любезни мои братие.

16 Do not err, my beloved brethren.

17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

17 Всеко добро даване, и всека съвършена дарба от горе е, и слезва от Отца на светлините в когото нема изменение или сенка на променяване.

17 Every good gift and every perfect gift is from above, and cometh down from the Father of lights, with whom is no variableness, neither shadow of turning.

18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

18 От собствената си воля родил ни е със словото на истината, да бъдем ние некакъв си начатък на неговите създания.

18 Of his own will begat he us with the word of truth, that we should be a kind of firstfruits of his creatures.

19 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

19 И тъй, любезни мои братие, да бъде всеки человек бърз на чуене, а муден на говорене, и муден на гнев;

19 Wherefore, my beloved brethren, let every man be swift to hear, slow to speak, slow to wrath:

20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.

20 защото гневът на человека не върши Божията правда.

20 For the wrath of man worketh not the righteousness of God.

21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,

21 За това, отхвърлете всека нечистота и множеството злоба, и приемете с кротост всаденото слово което може да спаси душите ви.

21 Wherefore lay apart all filthiness and superfluity of naughtiness, and receive with meekness the engrafted word, which is able to save your souls.

22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

22 Бивайте и творители на словото, а не само слушатели да лъжете себе си.

22 But be ye doers of the word, and not hearers only, deceiving your own selves.

23 Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

23 Защото ако бъде некой слушател на словото, а не творител, той прилича на человек който гледа природното си лице в огледало:

23 For if any be a hearer of the word, and not a doer, he is like unto a man beholding his natural face in a glass:

24 понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.

24 защото огледа се, и отиде, и завчас забрави какъв бе.

24 For he beholdeth himself, and goeth his way, and straightway forgetteth what manner of man he was.

25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

25 Но който вникне в съвършения закон на свободата, и пребъде в него, той ще бъде блажен в делата си.

25 But whoso looketh into the perfect law of liberty, and continueth therein, he being not a forgetful hearer, but a doer of the work, this man shall be blessed in his deed.

26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

26 Ако някой от вас мисли че е благочестив, и не обуздава езика си, но лъже сърдцето си, суетно е неговото благочестие.

26 If any man among you seem to be religious, and bridleth not his tongue, but deceiveth his own heart, this man's religion is vain.

27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.

27 чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледва сирачетата и вдовиците в утеснението им, и да пази себе си неосквернен от света.

27 Pure religion and undefiled before God and the Father is this, To visit the fatherless and widows in their affliction, and to keep himself unspotted from the world.