1 И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване,

1 И тъй отхвърлете всека злоба, и всека лъст и лицемерие и завист, и всеко одумване.

1 Wherefore laying aside all malice, and all guile, and hypocrisies, and envies, all evil speakings,

2 пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение,

2 Пожелайте като новородени младенци чистото словесно млеко, с него да порастете,

2 As newborn babes, desire the sincere milk of the word, that ye may grow thereby:

3 ако сте опитали, "че Господ е благ;"

3 понеже вкусихте "че Господ е благ."

3 If so be ye have tasted that the Lord is gracious.

4 При Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен,

4 При когото идвайте като при камик жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.

4 To whom coming, as unto a living stone, disallowed indeed of men, but chosen of God, and precious,

5 и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.

5 И вие като живи камене зидете се на дом духовен, на свещенство свето, да принесете жертви духовни благоприятни Богу чрез Исуса Христа.

5 Ye also, as lively stones, are built up a spiritual house, an holy priesthood, to offer up spiritual sacrifices, acceptable to God by Jesus Christ.

6 Защото е писано в писанието: - "Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; И който вярва в Него, не ще се посрами".

6 За това е и писано в писанието: "Ето полагам във Сион камик краеъгълен, избран, драгоценен, и който верва в него, нема да се посрами."

6 Wherefore also it is contained in the scripture, Behold, I lay in Sion a chief corner stone, elect, precious: and he that believeth on him shall not be confounded.

7 За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла",

7 На вас прочее които вервате е драгоценен; а на тези които се противят "камикът когото пренебрегнаха зидарите, той биде глава на ъгъл",

7 Unto you therefore which believe he is precious: but unto them which be disobedient, the stone which the builders disallowed, the same is made the head of the corner,

8 и, "Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват"; защото се спъват о словото и са непокорни, - за което бяха и определени.

8 и "камик на препъване, и камик на съблазън", - които се препъват и на словото са противни, на което беха и определени.

8 And a stone of stumbling, and a rock of offence, even to them which stumble at the word, being disobedient: whereunto also they were appointed.

9 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина:

9 Вие обаче сте род избран, царско свещенство, народ свет, люде които Бог придоби за да възвестите добродетелите на тогова който ви призва от тъмнината в чудната своя светлина;

9 But ye are a chosen generation, a royal priesthood, an holy nation, a peculiar people; that ye should shew forth the praises of him who hath called you out of darkness into his marvellous light;

10 вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.

10 вие които некога си не бехте народ, а сега народ Божий, некога си непомилвани, а сега помилвани.

10 Which in time past were not a people, but are now the people of God: which had not obtained mercy, but now have obtained mercy.

11 Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата;

11 Възлюбени, моля ви се, като пришелци и чужденци на света да се отдалечавате от плътските похоти, които воюват против душата;

11 Dearly beloved, I beseech you as strangers and pilgrims, abstain from fleshly lusts, which war against the soul;

12 да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела.

12 да имате добро поведението си между езичниците, та дето ви одумват като злодейци, от добрите ви дела, като ги видят, да прославят Бога в денят на посещението.

12 Having your conversation honest among the Gentiles: that, whereas they speak against you as evildoers, they may by your good works, which they shall behold, glorify God in the day of visitation.

13 Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел,

13 И тъй, на всеко человеческо началство бъдете покорни заради Господа; или на царя, като що има най-висока власт;

13 Submit yourselves to every ordinance of man for the Lord's sake: whether it be to the king, as supreme;

14 било на управителите, като пратеници от него, за да наказват злодейците и за похвала на добротворците.

14 или на управителите, като на проводени от него за наказание на злодейците, и за похвала на добротворците.

14 Or unto governors, as unto them that are sent by him for the punishment of evildoers, and for the praise of them that do well.

15 Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци;

15 Защото така е волята Божия, като правите добро да затуляте устата на невежеството на безумните человеци;

15 For so is the will of God, that with well doing ye may put to silence the ignorance of foolish men:

16 като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги.

16 като свободни, и не като че имате свободата покривало на злото, но като раби Божии.

16 As free, and not using your liberty for a cloke of maliciousness, but as the servants of God.

17 Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.

17 Всичките почитайте, братството обичайте, бойте се Богу, царят почитайте.

17 Honour all men. Love the brotherhood. Fear God. Honour the king.

18 Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите;

18 Слуги, покорявайте се на господарите с всеки страх, не току на добрите и на кротките, но и на строптивите;

18 Servants, be subject to your masters with all fear; not only to the good and gentle, but also to the froward.

19 защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо.

19 защото това е богоугодно, ако некой заради съвестта към Бога претърпева оскърбения като страда неправедно.

19 For this is thankworthy, if a man for conscience toward God endure grief, suffering wrongfully.

20 Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога.

20 Защото каква похвала е ако търпите биене когато съгрешавате? Но ако търпите кога струвате добро и страдате, това е угодно пред Бога.

20 For what glory is it, if, when ye be buffeted for your faults, ye shall take it patiently? but if, when ye do well, and suffer for it, ye take it patiently, this is acceptable with God.

21 Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки;

21 Защото на това сте и звани; понеже и Христос пострада за вас, и остави пример вам, да последвате по неговите стъпки;

21 For even hereunto were ye called: because Christ also suffered for us, leaving us an example, that ye should follow his steps:

22 Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му;

22 който грех не е сторил, нито се намери лъст в устата му;

22 Who did no sin, neither was guile found in his mouth:

23 Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо;

23 който, укоряван, укорение не отвръщаше, като страдаше не заплашваше, но предаваше себе си на тогоз който съди праведно;

23 Who, when he was reviled, reviled not again; when he suffered, he threatened not; but committed himself to him that judgeth righteously:

24 Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.

24 който сам понесе на телото си греховете наши на дървото, за да бадем мъртви към греховете и живи към правдата; на когото с раната вие изцелехте.

24 Who his own self bare our sins in his own body on the tree, that we, being dead to sins, should live unto righteousness: by whose stripes ye were healed.

25 Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви.

25 Защото бехте както овци изгубени, но сега се върнахте при Пастиря и Надзирателя на душите ви.

25 For ye were as sheep going astray; but are now returned unto the Shepherd and Bishop of your souls.