1 Симон Петър, раб и апостол Исус Христов, вам които сте получили еднаквата с нас драгоценна вера чрез правдата на Бога нашего и Спаса Исуса Христа:
2 Благодат и мир да се умножи на вас със познанието на Бога и на Исуса Господа нашего;
3 както божествената негова сила е дарила нам всичко що е за живота потребно и за благочестието, чрез познанието на тогози който е призовал нас със слава и добродетел;
4 чрез които се дариха нам най-големите и драгоценни обещания, за да бъдете поради тех причастници на божественото естество, и да отбегнете от похотното разтление което е на света.
5 И за това истото, турете всичкото си старание и приложете на верата си добродетел, на добродетел благоразумие,
6 на благоразумие въздържание, на въздържание търпение, на търпение благочестие,
7 на благочестие братолюбие, и на братолюбие любов.
8 Защото тези добрини ако се намерват у вас и се умножават правят ви да не сте праздни нито безплодни в познаването на Господа нашего Исуса Христа.
9 Понеже в когото се те не намерват, той е слеп, късоглед, и забравил е очищението на ветхите си грехове
10 За това, братие, постарайте се повече да утвърждавате призванието и избирането ваше; защото това като струвате никога нема да прегрешите.
11 Защото така ще изобилно да ви се даде вход във вечното царство на Господа нашего и Спаса Исуса Христа.
12 Заради това, не ще се обленя да ви напомнювам всекога за тези работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в настоещата истина.
13 Мисля обаче праведно, до когато съм в тая хижина телесна да ви възбуждам с напоменюване;
14 понеже зная че скоро ще оставя хижината си, както Господ наш Исус Христос ми извести.
15 Ще се постарая, обаче, щото вие и след умирането ми можете всекога да помните тези работи.
16 Защото като ви обадихме силата и идването на Господа нашего Исуса Христа, не следвахме хитроизмислени басни, но бехме самовидци на неговото величествие;
17 защото прие от Бога Отца чест и слава когато дойде нему от великолепната слава такъв глас: "Този е Син мой възлюбленият в когото аз благоволих."
18 И този глас чухме ние че дойде от небето когато бехме с него на светата гора.
19 Още имаме и по-известно пророческото слово, на което добре струвате да внимавате като на светило което свети в тъмно место, доде се зазори денът и зорницата изгрее в сърцата ваши.
20 И това най-първо да знаете, че никое пророчество от писанието не бива от собственото разяснение на тогози който пророчествува;
21 защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Светаго движими говориха светите человеци Божии.
Цариградски превод