1 Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

1 Тези са думите които говори Моисей на всичкий Израил отсам Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран и Тофол и Лаван и Асирот и Дизаав.

1 These be the words which Moses spake unto all Israel on this side Jordan in the wilderness, in the plain over against the Red sea, between Paran, and Tophel, and Laban, and Hazeroth, and Dizahab.

2 (Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).

2 (Единадесет дни са от Хорив през пътя на гората Сиир до Кадис-варни).

2 (There are eleven days' journey from Horeb by the way of mount Seir unto Kadeshbarnea.)

3 В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,

3 И на четиридесетото лето, на единадесетия месец, в първия ден на месеца, говори Моисей на Израилевите синове по всичко що му заповяда Господ за тях,

3 And it came to pass in the fortieth year, in the eleventh month, on the first day of the month, that Moses spake unto the children of Israel, according unto all that the LORD had given him in commandment unto them;

4 след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

4 когато беше поразил Сиона Аморейския цар който живееше в Есевон, и Ога Васанския цар който живееше в Астарот в Едраи.

4 After he had slain Sihon the king of the Amorites, which dwelt in Heshbon, and Og the king of Bashan, which dwelt at Astaroth in Edrei:

5 Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:

5 Отсам Иордан, в Моавската земя, почна Моисей да изяснява този закон, и рече:

5 On this side Jordan, in the land of Moab, began Moses to declare this law, saying,

6 Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.

6 Господ Бог наш говори нам на Хорив и рече: Стига колкото седяхте на тази гора:

6 The LORD our God spake unto us in Horeb, saying, Ye have dwelt long enough in this mount:

7 Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната в долините, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.

7 обърнете се и тръгнете в пътя си та идете към гората на Аморейците и към всичките им съседи в равнините, в горите, и в долините, и към юг, и към приморията в земята на Хананейците, и към Ливан до голямата река, реката Евфрат.

7 Turn you, and take your journey, and go to the mount of the Amorites, and unto all the places nigh thereunto, in the plain, in the hills, and in the vale, and in the south, and by the sea side, to the land of the Canaanites, and unto Lebanon, unto the great river, the river Euphrates.

8 Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

8 Ето, аз предавам вам тази земя: влезте та завладейте земята за която се кле Господ на отците ви, на Авраама, Исаака, и Якова, да им я даде и на семето им след тях.

8 Behold, I have set the land before you: go in and possess the land which the LORD sware unto your fathers, Abraham, Isaac, and Jacob, to give unto them and to their seed after them.

9 В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

9 И казах ви в онова време и рекох: Не мога аз сам да ви нося.

9 And I spake unto you at that time, saying, I am not able to bear you myself alone:

10 Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

10 Господ Бог ваш ви умножи; и, ето, на днешния ден по множество сте като звездите на небето.

10 The LORD your God hath multiplied you, and, behold, ye are this day as the stars of heaven for multitude.

11 (Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)

11 (Господ Бог на отците ви да ви умножи тисящи пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови както говори вам!)

11 (The LORD God of your fathers make you a thousand times so many more as ye are, and bless you, as he hath promised you!)

12 Как ще мога аз сам да нося тая тегота - вас, и товара от вас и вашите препирни?

12 Как ще мога аз сам да нося теготата ви, и товара ви, и препиранията ви?

12 How can I myself alone bear your cumbrance, and your burden, and your strife?

13 Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

13 Вземете измежду племената си мъже мъдри и разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

13 Take you wise men, and understanding, and known among your tribes, and I will make them rulers over you.

14 И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим.

14 И отговорихте ми и рекохте: Добра е тая дума която рече да направим.

14 And ye answered me, and said, The thing which thou hast spoken is good for us to do.

15 Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

15 Тогаз взех началниците на племената ви, мъдри мъже и познати, и поставих ги началници над вас, тисященачалници, и стоначалници, и петдесетоначалници, и десетоначалници, и надзиратели в племената ви.

15 So I took the chief of your tribes, wise men, and known, and made them heads over you, captains over thousands, and captains over hundreds, and captains over fifties, and captains over tens, and officers among your tribes.

16 И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

16 И заповядах на съдиите ви в онова време и рекох: Слушайте съдбите на братята си, и съдете праведно между человека и брата му и чуждия му.

16 And I charged your judges at that time, saying, Hear the causes between your brethren, and judge righteously between every man and his brother, and the stranger that is with him.

17 В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

17 В съда да не гледате на лица; да слушате малкия както големия: да нямате страх от человеческо лице, защото съдът е Божий; и всяка работа която е мъчна за вас отнасяйте до мене, и аз ще я слушам.

17 Ye shall not respect persons in judgment; but ye shall hear the small as well as the great; ye shall not be afraid of the face of man; for the judgment is God's: and the cause that is too hard for you, bring it unto me, and I will hear it.

18 И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

18 И заповядах ви в онова време всичко което трябваше да правите.

18 And I commanded you at that time all the things which ye should do.

19 Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

19 И като се дигнахме от Хорив преминахме всичката онази голяма и страшна пустиня която видяхте, и пътувахме към Аморейската гора както Господ Бог наш заповяда нам, и дойдохме до Кадис-варни.

19 And when we departed from Horeb, we went through all that great and terrible wilderness, which ye saw by the way of the mountain of the Amorites, as the LORD our God commanded us; and we came to Kadeshbarnea.

20 И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог.

20 И рекох ви: Дойдохте до Аморейската гора която ни дава Господ Бог наш.

20 And I said unto you, Ye are come unto the mountain of the Amorites, which the LORD our God doth give unto us.

21 Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

21 Ето, Господ Бог твой туря пред тебе таз земя: възлез, завладей я както ти говори Господ Бог на отците ти: не бой се, и да не тя е страх.

21 Behold, the LORD thy God hath set the land before thee: go up and possess it, as the LORD God of thy fathers hath said unto thee; fear not, neither be discouraged.

22 Тогава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.

22 И дойдохте при мене всички вие и рекохте: Да проводим мъже пред нас, и да съгледателствуват за нас земята, и да ни донесат ответ по кой път да възлезем в нея, и в кои градове да идем.

22 And ye came near unto me every one of you, and said, We will send men before us, and they shall search us out the land, and bring us word again by what way we must go up, and into what cities we shall come.

23 Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

23 Тая дума ми биде угодна; и взех от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

23 And the saying pleased me well: and I took twelve men of you, one of a tribe:

24 И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.

24 И като тръгнаха възлязоха на гората, и дойдоха до долината Есхол и съгледателствуваха я.

24 And they turned and went up into the mountain, and came unto the valley of Eshcol, and searched it out.

25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята та ни донесоха, и донесоха ни ответ и казаха: Земята е добра която Господ Бог наш дава нам.

25 And they took of the fruit of the land in their hands, and brought it down unto us, and brought us word again, and said, It is a good land which the LORD our God doth give us.

26 Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.

26 Но вие не рачихте да възлезете, и възпротивихте се на повелението на Господа Бога вашего.

26 Notwithstanding ye would not go up, but rebelled against the commandment of the LORD your God:

27 Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

27 И роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ изведе ни из Египетската земя за да ни предаде в ръцете на Аморейците и да ни изтреби.

27 And ye murmured in your tents, and said, Because the LORD hated us, he hath brought us forth out of the land of Egypt, to deliver us into the hand of the Amorites, to destroy us.

28 Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.

28 Де ще възлезем ние? братята наши ни обезсърдчиха и рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас. градовете големи и оградени до небето; още и Енаковите синове видяхме там.

28 Whither shall we go up? our brethren have discouraged our heart, saying, The people is greater and taller than we; the cities are great and walled up to heaven; and moreover we have seen the sons of the Anakims there.

29 Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.

29 И аз ви рекох: Да се не ужасавате и да се не боите от тях.

29 Then I said unto you, Dread not, neither be afraid of them.

30 Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет

30 Господ Бог ваш който върви пред вас, той ще се бие за вас по всичко както направи той за вас в Египет пред очите ви,

30 The LORD your God which goeth before you, he shall fight for you, according to all that he did for you in Egypt before your eyes;

31 и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.

31 и в пустинята, дето видя ти как Господ Бог твой те е носил както человек сина си, във всичкия път по който ходихте доде дойдохте на това място.

31 And in the wilderness, where thou hast seen how that the LORD thy God bare thee, as a man doth bear his son, in all the way that ye went, until ye came into this place.

32 А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.

32 И в това не повярвахте Господа Бога вашего,

32 Yet in this thing ye did not believe the LORD your God,

33 Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставяте стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

33 който вървеше пред вас в пътя за да ви търси място де да турите стана, ноще с огън за да ви показва пътя по който трябваше да вървите, а дене с облак.

33 Who went in the way before you, to search you out a place to pitch your tents in, in fire by night, to shew you by what way ye should go, and in a cloud by day.

34 А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:

34 И чу Господ гласа на думите ви, и разгневи се, и закле се и рече:

34 And the LORD heard the voice of your words, and was wroth, and sware, saying,

35 Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

35 Ни един от тези человеци на този зъл род няма да види добрата земя която се клех аз да дам на отците ви,

35 Surely there shall not one of these men of this evil generation see that good land, which I sware to give unto your fathers.

36 освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

36 освен Халев сина Иефониев: той ще я види, и нему ще дам земята в която стъпи, и на синовете му, защото напълно последва Господа.

36 Save Caleb the son of Jephunneh; he shall see it, and to him will I give the land that he hath trodden upon, and to his children, because he hath wholly followed the LORD.

37 Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;

37 И на мене се разгневи Господ за вас, и рече: Нито ти ще влезеш там:

37 Also the LORD was angry with me for your sakes, saying, Thou also shalt not go in thither.

38 Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.

38 Исус синът Навиев, който предстои пред тебе, той ще влезе там. Насърдчи го, защото той ще я даде за наследие на Израиля.

38 But Joshua the son of Nun, which standeth before thee, he shall go in thither: encourage him: for he shall cause Israel to inherit it.

39 При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.

39 И децата ви за които говорехте че ще бъдат разграбени, и синовете ви които на днешний ден не познават добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще я дам, и те ще я наследят.

39 Moreover your little ones, which ye said should be a prey, and your children, which in that day had no knowledge between good and evil, they shall go in thither, and unto them will I give it, and they shall possess it.

40 Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

40 а вие се върнете та идете в пустинята по пътя на червено Море.

40 But as for you, turn you, and take your journey into the wilderness by the way of the Red sea.

41 Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.

41 Тогаз отговорихте и рекохте ми: Съгрешихме против Господа: ние ще възлезем и ще направим бой по всичко както ни заповяда Господ Бог наш. И препасахте всеки воинските си оръжия, и с лекомислие възлязохте на гората.

41 Then ye answered and said unto me, We have sinned against the LORD, we will go up and fight, according to all that the LORD our God commanded us. And when ye had girded on every man his weapons of war, ye were ready to go up into the hill.

42 А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.

42 И Господ ми рече: Кажи им: Да не възлезете нито да направите бой, (защото аз не съм всред вас,) за да се не изтриете пред враговете си.

42 And the LORD said unto me, Say unto them. Go not up, neither fight; for I am not among you; lest ye be smitten before your enemies.

43 Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.

43 Така ви говорих; и не послушахте, но пристъпихте повелението Господне, и с дързост възлязохте на гората.

43 So I spake unto you; and ye would not hear, but rebelled against the commandment of the LORD, and went presumptuously up into the hill.

44 Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,

44 И излязоха насреща ви Аморейците които живееха на онази гора, и гониха ви както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир до Орма.

44 And the Amorites, which dwelt in that mountain, came out against you, and chased you, as bees do, and destroyed you in Seir, even unto Hormah.

45 И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.

45 Тогаз се върнахте та плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито даде ухо на вас.

45 And ye returned and wept before the LORD; but the LORD would not hearken to your voice, nor give ear unto you.

46 Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там.

46 И останахте в Кадис много дни, колкото дни останахте.

46 So ye abode in Kadesh many days, according unto the days that ye abode there.