1 Истина говоря в Христа, не лъжа, (понеже имам съвестта си с мене която ми свидетелствува в Духа Светаго,)

2 че имам голема скръб и непрестанна мъка на сърдцето си.

3 Защото желал бих сам аз да съм анатема, сиреч, отлъчен от Христа, заради моите братя и за моите по плът роднини;

4 които са Израиляни, и на които принадлежат усиновението, и славата, и заветите, и законоположението, и Богослужението, и обещанията;

5 На които са и отците, и от които се роди по плът Христос, който е над всичко Бог благословен во веки. Амин.

6 Но не може да бъде че е пропаднало словото Божие; защото не са всички Израил тези които са от Израиля;

7 нито защото са семе Авраамово за това са те всички чеда; но "в Исаака ще ти се нарече семе:"

8 сиреч, чадата на плътта не са те чада Божии; но чадата на обещанието се считат семе.

9 Защото това е словото на обещанието: "По това време ще дойда, и Сара ще има син."

10 И не току това, но и Ревека, когато зачна два сина от едного, сиреч, от Исаака отца нешего;

11 (защото преди да се родят децата, и преди да са сторили нещо добро или зло, за да остане Божието по избрание предопределение, не от делата, но от призиващия,)

12 рече й се че "По-големият ще бъде раб на по малкия."

13 както е писано: "Якова възлюбих, а Исава възненавидех."

14 И тъй, какво ще речем? Неправда има ли в Бога? Да не бъде!

15 Защото казва Моисею: "Ще помилвам когото ще помилвам, и ще пожаля когото ще пожаля."

16 И тъй, не е от тогова който иска, нито от тогова който тича, но от Бога който милва.

17 Защото писанието говори Фараону: "Само за това те повдигнах, да покажа в тебе силата си, и да се възвести името ми по всичката земя."

18 И тъй,когото ще, милва, и когото ще, ожесточава.

19 На това ти ще ми речеш: А защо укорява? Кой се е възпротивил на волята му?

20 Но, о человече, ти кой си, що отговаряш срещу Бога? Да ли направеното нещо ще рече на оногоз който го е направил: Защо си ме така направил?

21 Или нема власт грънчарът над калта, от едно смешение да направи един съсъд за почет, а другия за безпочест?

22 И що от това, ако Бог, като е искал да покаже гнева си и да яви силата си, е търпел с големо дълготърпение съсъдите и гнева приготвени за погибел;

23 и да направи пак опознато богатството на славата си над съсъдите на милостта които е предуготвил за слава,-

24 нас, които призва, не само от Юдеите, но и от езичниците?

25 както и в Осия казва: "Ще нарека мой народ не моя си народ, и възлюблена не възлюблената;"

26 "И на същото место дето им се рече: Не сте мой народ, там ще се назоват синове на Бога живаго."

27 А Исаия вика за Израиля: "числото на синовете Израилеви ако и да е колкото песъкът на морето, остатъкът ще се спаси;

28 защото ще свърши и ще реши дело по правда; понеже решително дело ще направи Господ на земята."

29 И както предрече Исаия: "Ако не бе Господ Саваот оставил нам семе, като Содом бихме станали, и на Гомор бихме се уподобили."

30 И тъй, що има да речем? че езичниците които не диреха правда получиха правда, и правда която е от верване;

31 а Израил който диреше закон на правда не стигна в закон на правда.

32 Защо? За това че не я търси чрез верване, но като от делата на закона; защото се препънаха о камика на препъването;

33 както е писано: "Ето полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън, и всеки който верва в него нема да се посрами."