1 Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,
1 И не искам, братие, да не знаете че отците наши беха всички под облака, и всички през морето преминаха,
1 Moreover, brethren, I would not that ye should be ignorant, how that all our fathers were under the cloud, and all passed through the sea;
2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,
2 и в облака и в морето всички се кръстиха в Моисея,
2 And were all baptized unto Moses in the cloud and in the sea;
3 и всички да са яли от същата духовна храна,
3 и всички от истото духовно ястие ядоха,
3 And did all eat the same spiritual meat;
4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),
4 и всички от истото духовно питие пиха; защото пиеха от духовния камик който ги придружаваше; и този камик бе Христос.
4 And did all drink the same spiritual drink: for they drank of that spiritual Rock that followed them: and that Rock was Christ.
5 пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.
5 Но в по-многото от тех не благоволи Бог; защото изпомреха в пустинята.
5 But with many of them God was not well pleased: for they were overthrown in the wilderness.
6 А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.
6 А тези неща станаха нам примери да не бъдем ние желатели на злото, както и те пожелаха.
6 Now these things were our examples, to the intent we should not lust after evil things, as they also lusted.
8 Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
8 Нито да блудствуваме както блудствуваха некои от тех, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
8 Neither let us commit fornication, as some of them committed, and fell in one day three and twenty thousand.
9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите.
9 Нито да изкушаваме Христа, както и некои от тех изкусиха и погинаха от змиите.
9 Neither let us tempt Christ, as some of them also tempted, and were destroyed of serpents.
10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
10 Нито роптайте както възроптаха некои от тех и погинаха от изтребителя.
10 Neither murmur ye, as some of them also murmured, and were destroyed of the destroyer.
11 А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.
11 И всичко това им се прилучаше за примери, и написа се за поучение нам които сме достигнали последните времена.
11 Now all these things happened unto them for ensamples: and they are written for our admonition, upon whom the ends of the world are come.
12 Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
12 Така щото който се има че стои, да гледа да не падне.
12 Wherefore let him that thinketh he standeth take heed lest he fall.
13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
13 Вас друго изкушение освен человеческо не ви е постигнало: верен е обаче Бог който нема да ви остави да бъдете изкушени повече от колкото ви е силата, но с изкушението наедно ще даде и средството така щото да можете да претърпевате.
13 There hath no temptation taken you but such as is common to man: but God is faithful, who will not suffer you to be tempted above that ye are able; but will with the temptation also make a way to escape, that ye may be able to bear it.
14 Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.
14 За това, възлюблени мои, отбегвайте от идолослужението.
14 Wherefore, my dearly beloved, flee from idolatry.
15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.
15 Говоря като на разумни: сами ви съдете това което казвам.
15 I speak as to wise men; judge ye what I say.
16 Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
16 чашата на благословението която благославяме не е ли причастие на кръвта Христова? Хлебът когото преломяваме не е ли причастие на Христовото тело?
16 The cup of blessing which we bless, is it not the communion of the blood of Christ? The bread which we break, is it not the communion of the body of Christ?
17 тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.
17 Защото един хлеб, едно тело сме ние мнозината; понеже всинца от единия хлеб се причащаваме.
17 For we being many are one bread, and one body: for we are all partakers of that one bread.
18 Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?
18 Гледайте Израиля по плът: тези които ядат жертвите не са ли причастници на жертвеника?
18 Behold Israel after the flesh: are not they which eat of the sacrifices partakers of the altar?
19 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не.
19 И тъй, аз що казвам? това ли че идолът е нещо, или че идоложертвеното е нещо? Не.
19 What say I then? that the idol is any thing, or that which is offered in sacrifice to idols is any thing?
20 Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.
20 Но казвам, че онова което езичниците жертвуват, жертвуват го на бесовете, и не на Бога; а не ви искам да бъдете причастници на бесовете.
20 But I say, that the things which the Gentiles sacrifice, they sacrifice to devils, and not to God: and I would not that ye should have fellowship with devils.
21 Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.
21 Не можете да пиете чашата Господня и чашата бесовска: не можете да сте причастници на трапезата Господня и на трапезата бесовска.
21 Ye cannot drink the cup of the Lord, and the cup of devils: ye cannot be partakers of the Lord's table, and of the table of devils.
22 Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?
22 Или искаме да подбудим Господа на ревнование? по-силни ли сме ние от него?
22 Do we provoke the Lord to jealousy? are we stronger than he?
23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.
23 Всичко ми е дозволено, но всичко не е за полза: всичко ми е дозволено, но всичко не е за назидание.
23 All things are lawful for me, but all things are not expedient: all things are lawful for me, but all things edify not.
24 Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.
24 Никой да не търси своята си полза, но всеки ползата на другиго.
24 Let no man seek his own, but every man another's wealth.
25 Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него заради съвестта си;
25 Всичко що се продава на месопродавницата яжте, и без никакво предирване заради съвестта;
25 Whatsoever is sold in the shambles, that eat, asking no question for conscience sake:
27 Ако някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си.
27 И ако от неверните некой ви покани, и вие искате да идете, яжте каквото сложат отпреде ви, без никакво предирване заради съвестта си.
27 If any of them that believe not bid you to a feast, and ye be disposed to go; whatsoever is set before you, eat, asking no question for conscience sake.
28 Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, -
28 Ако ли ви рече некой: Това е идоложертвено, не яжте, заради тогоз който ви е обадил, и за съвестта; защото "Господня е земята и което я изпълнява."
28 But if any man say unto you, This is offered in sacrifice unto idols, eat not for his sake that shewed it, and for conscience sake: for the earth is the Lord's, and the fulness thereof:
29 съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?
29 А съвест казвам, не твоята, но на другиго съвестта, понеже защо да се съди моята свобода от друга съвест?
29 Conscience, I say, not thine own, but of the other: for why is my liberty judged of another man's conscience?
30 Ако аз с благодарение Богу участвувам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)
30 И ако аз с благодарение участвувам в яденето, защо да бъда охулван за това за което аз благодаря?
30 For if I by grace be a partaker, why am I evil spoken of for that for which I give thanks?
31 И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.
31 И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли правите, всичко за слава Божия правете.
31 Whether therefore ye eat, or drink, or whatsoever ye do, do all to the glory of God.
32 Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;
32 Не бивайте съблазън ни на Юдеи, ни на Елини, нито на църквата Божия;
32 Give none offence, neither to the Jews, nor to the Gentiles, nor to the church of God:
33 както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.
33 както и аз угождавам на всички във всеко нещо без да търся своята си полза, но ползата на мнозина за да се спасят.
33 Even as I please all men in all things, not seeking mine own profit, but the profit of many, that they may be saved.
Превод от 1940 г
Цариградски превод
King James Version