1 И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.
2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.
3 Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?
4 Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?
5 Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.
6 Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.
7 И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.
8 Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;
9 защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.
10 Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.
11 Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.
12 И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,
13 всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.
14 Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.
15 А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.
16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?
17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие.
18 Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.
21 Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше:
22 било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;
23 а вие сте Христови, а Христос Божий.
Превод от 1940 г