1 Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

1 И това реших в себе си, да не дохождам при вас пак със скърб.

1 But I determined this with myself, that I would not come again to you in heaviness.

2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

2 Защото ако оскърбявам аз вас, то мене кой ще развесели ако не този който е оскърбен от мене?

2 For if I make you sorry, who is he then that maketh me glad, but the same which is made sorry by me?

3 И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

3 И това истото ви писах, че, кога дойда, да немам скърб от тези от които ми подобава радост да имам, като имам уверение на всинца ви че моята радост е радост за всички вас.

3 And I wrote this same unto you, lest, when I came, I should have sorrow from them of whom I ought to rejoice; having confidence in you all, that my joy is the joy of you all.

4 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

4 Защото от голема скърб и сърдечна тъга писах ви с много сълзи, не да се оскърбите, но да познаете големата любов която имам към вас.

4 For out of much affliction and anguish of heart I wrote unto you with many tears; not that ye should be grieved, but that ye might know the love which I have more abundantly unto you.

5 Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

5 Ако ли ме е некой оскърбил, не е оскърбил мене, но всинца ви отчасти, да не отеготя повече.

5 But if any have caused grief, he hath not grieved me, but in part: that I may not overcharge you all.

6 За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

6 За такъв един доста е това запрещение от по-мнозината;

6 Sufficient to such a man is this punishment, which was inflicted of many.

7 така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

7 така щото напротив вие требва повече да му простите и да го утешите, щото такъв един да не бъде погълнат от безмерна скърб.

7 So that contrariwise ye ought rather to forgive him, and comfort him, lest perhaps such a one should be swallowed up with overmuch sorrow.

8 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.

8 За това ви моля да утвърдите вашата към него любов;

8 Wherefore I beseech you that ye would confirm your love toward him.

9 Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

9 понеже за това и писах за да ви позная с опит да ли сте на всичко послушливи.

9 For to this end also did I write, that I might know the proof of you, whether ye be obedient in all things.

10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам му и аз; защото ако съм и простил нещо, комуто съм простил, за вас съм сторил това от Христово лице,

10 To whom ye forgive any thing, I forgive also: for if I forgave any thing, to whom I forgave it, for your sakes forgave I it in the person of Christ;

11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

11 за да не добие преимущество над нас Сатана; защото не сме да не знаем неговите умишления.

11 Lest Satan should get an advantage of us: for we are not ignorant of his devices.

12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,

12 И когато аз дойдох в Троада да проповедвам евангелието Христово, и ми се отвориха врата в делото Господне,

12 Furthermore, when I came to Troas to preach Christ's gospel, and a door was opened unto me of the Lord,

13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

13 понеже не намерих брата си Тита не се успокои духът ми; но простих се с тех и излезох за в Македония.

13 I had no rest in my spirit, because I found not Titus my brother: but taking my leave of them, I went from thence into Macedonia.

14 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

14 Но благодарение Богу който ни прави винаги да сме победители в Христа, и на всеко место чрез нас явява уханието на неговото познание.

14 Now thanks be unto God, which always causeth us to triumph in Christ, and maketh manifest the savour of his knowledge by us in every place.

15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

15 Защото ние пред Бога сме Христово благоухание за тези които се спасяват и за тези които погинват.

15 For we are unto God a sweet savour of Christ, in them that are saved, and in them that perish:

16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

16 На едните сме ухание от смърт за смърт, а на другите ухание от живот за живот. И на това кой е доволен?

16 To the one we are the savour of death unto death; and to the other the savour of life unto life. And who is sufficient for these things?

17 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

17 Защото не сме както многото онези които преправят словото Божие; но искренно и като от Бога, пред Бога в Христа говорим.

17 For we are not as many, which corrupt the word of God: but as of sincerity, but as of God, in the sight of God speak we in Christ.