1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

1 Защото знаем че, ако се развали земната къща на нашето селение, имаме от Бога здание на небеса, дом неръкотворен, вечен.

1 For we know that if our earthly house of this tabernacle were dissolved, we have a building of God, an house not made with hands, eternal in the heavens.

2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

2 Понеже в това и въздишаме, и желаем да се облечем с небесното наше жилище,

2 For in this we groan, earnestly desiring to be clothed upon with our house which is from heaven:

3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

3 ако само облечени с него не се намерим голи.

3 If so be that being clothed we shall not be found naked.

4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

4 Защото ние които сме в това селение стенем под бремето му, понеже искаме, не да се съблечем, но да се облечем още, за да бъде смъртното погълнато от живота.

4 For we that are in this tabernacle do groan, being burdened: not for that we would be unclothed, but clothed upon, that mortality might be swallowed up of life.

5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.

5 И Бог е който за това истото ни създаде, който ни и даде обручението на Духа.

5 Now he that hath wrought us for the selfsame thing is God, who also hath given unto us the earnest of the Spirit.

6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

6 И тъй, понеже имаме винаги дързновение, и знаем че до когато се намерваме в телото, отдалечени сме от Господа:

6 Therefore we are always confident, knowing that, whilst we are at home in the body, we are absent from the Lord:

7 (защото с вярване ходим, а не с виждане).

7 (защото с верване ходим, а не с виждане,)

7 (For we walk by faith, not by sight:)

8 - понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

8 за това и дързновение имаме, и благоволяваме повече да излезем от телото и да се въдворим при Господа.

8 We are confident, I say, and willing rather to be absent from the body, and to be present with the Lord.

9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

9 За това и с ревност се стараем, въдворяваме ли се, отстраняваме ли се, да сме благоугодни нему.

9 Wherefore we labour, that, whether present or absent, we may be accepted of him.

10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

10 Защото всинца требва да се явим пред съдовището Христово, да приеме всеки според каквото е правил в телото, добро или зло.

10 For we must all appear before the judgment seat of Christ; that every one may receive the things done in his body, according to that he hath done, whether it be good or bad.

11 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

11 И тъй, като знаем страха Господен, человеците убеждаваме, а на Бога сме известни; надея се още че и на вашите съвести сме известни.

11 Knowing therefore the terror of the Lord, we persuade men; but we are made manifest unto God; and I trust also are made manifest in your consciences.

12 С това не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

12 Защото не препоръчваме себе си на вас, но даваме ви причина да се хвалите с нас, за да има що да речете на тези които се хвалят от лице, а не от сърдце.

12 For we commend not ourselves again unto you, but give you occasion to glory on our behalf, that ye may have somewhat to answer them which glory in appearance, and not in heart.

13 Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.

13 Защото ако сме се изумили, то за Бога; ако ли здраво мислим, то заради вас.

13 For whether we be beside ourselves, it is to God: or whether we be sober, it is for your cause.

14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

14 Защото любовта Христова ни принуждава; понеже сме разсъдили за това че, ако е умрел един за всичките, то всичките са умрели;

14 For the love of Christ constraineth us; because we thus judge, that if one died for all, then were all dead:

15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

15 и умре за всичките, за да не живеят вече живите за себе си, но за тогоз който е умрел и възкръснал за тех.

15 And that he died for all, that they which live should not henceforth live unto themselves, but unto him which died for them, and rose again.

16 Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме.

16 За това, ние от нине не знаем никого по плът; а пък, ако и да знаехме Христа по плът, но сега вече така го не знаем.

16 Wherefore henceforth know we no man after the flesh: yea, though we have known Christ after the flesh, yet now henceforth know we him no more.

17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

17 За то ако е некой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново.

17 Therefore if any man be in Christ, he is a new creature: old things are passed away; behold, all things are become new.

18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

18 А всичко е от Бога, който ни примира със себе си чрез Исуса Христа, и даде нам служенето на примиряването;

18 And all things are of God, who hath reconciled us to himself by Jesus Christ, and hath given to us the ministry of reconciliation;

19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

19 сиреч, Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си като не вменяваше на человеците прегрешенията им, и вложи в нас словото на примирението.

19 To wit, that God was in Christ, reconciling the world unto himself, not imputing their trespasses unto them; and hath committed unto us the word of reconciliation.

20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,

20 И тъй, от Христова страна посланници сме, като че Бог чрез нас умолява: молим ви от Христова страна, примирете се с Бога.

20 Now then we are ambassadors for Christ, as though God did beseech you by us: we pray you in Christ's stead, be ye reconciled to God.

21 Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.

21 Защото тогоз който грех не е знаял Бог за нас го грешен направи за да станем ние чрез него праведни пред Бога.

21 For he hath made him to be sin for us, who knew no sin; that we might be made the righteousness of God in him.