1 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.

1 И тъй, възлюблени, като имаме тези обещания, да очистим себе си от всека мърсота на плътта и на духа, и да вършим светостта със страх Божий.

1 Having therefore these promises, dearly beloved, let us cleanse ourselves from all filthiness of the flesh and spirit, perfecting holiness in the fear of God.

2 Сторете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.

2 Приимете ни: никого не сме обидили, никого не сме развратили, не сме се полакомили от никого да припечелим.

2 Receive us; we have wronged no man, we have corrupted no man, we have defrauded no man.

3 Не казвам това за да ви осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.

3 Не ви казвам това за осъждане; защото по-напред рекох че сте в сърдцата ни щото и да умрем наедно и да живеем наедно.

3 I speak not this to condemn you: for I have said before, that ye are in our hearts to die and live with you.

4 Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

4 Големо дързновение имам към вас, много се хваля с вас; пълен съм с утешение, и във всеко наше оскърбяване радостта ми е преизобилна.

4 Great is my boldness of speech toward you, great is my glorying of you: I am filled with comfort, I am exceeding joyful in all our tribulation.

5 Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

5 Защото, от как дойдохме в Македония, плътта ни никакво спокойствие не е приела, но от всекъде бехме в утеснение: от вън борби, от вътре страхове.

5 For, when we were come into Macedonia, our flesh had no rest, but we were troubled on every side; without were fightings, within were fears.

6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;

6 Но Бог който утешава смирените утеши ни с дохождането Титово;

6 Nevertheless God, that comforteth those that are cast down, comforted us by the coming of Titus;

7 и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.

7 и не тъкмо с неговото дохождане, но и с утешението, с което той беше се от вас утешил, като ни извести големото ваше за нас желание, плакането ви, ревността ви за мене; така щото повече се възрадвах.

7 And not by his coming only, but by the consolation wherewith he was comforted in you, when he told us your earnest desire, your mourning, your fervent mind toward me; so that I rejoiced the more.

8 Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.

8 Защото, ако и да ви наскърбих с писмото си, не съм в разкайване, ако и да бех се поразкаял; понеже гледам че онова писмо ви оскърби, ако и за малко време.

8 For though I made you sorry with a letter, I do not repent, though I did repent: for I perceive that the same epistle hath made you sorry, though it were but for a season.

9 Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.

9 Сега се радвам, не за скръбта ви, но защото скръбта ви стана на покайване; понеже скърбехте по Бога, да се не повредите от нас в нищо.

9 Now I rejoice, not that ye were made sorry, but that ye sorrowed to repentance: for ye were made sorry after a godly manner, that ye might receive damage by us in nothing.

10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

10 Защото скръбта по Бога ражда спасително покайване което не докарва разкайване; световната обаче скърб ражда смърт.

10 For godly sorrow worketh repentance to salvation not to be repented of: but the sorrow of the world worketh death.

11 Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

11 Защото, ето, това ваше по Бога скърбене какво усърдие породи във вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какво желание, каква ревност, какво отмъщение! Всекак вие показахте себе си че сте чисто в това нещо.

11 For behold this selfsame thing, that ye sorrowed after a godly sort, what carefulness it wrought in you, yea, what clearing of yourselves, yea, what indignation, yea, what fear, yea, what vehement desire, yea, what zeal, yea, what revenge! In all things ye have approved yourselves to be clear in this matter.

12 И тъй, ако и да ви писах това, не го писах заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.

12 И тъй, ако и да ви писах това, не го сторих заради обидника, нито за обидения, но за да се яви вам нашето усърдие което за вас имаме пред Бога.

12 Wherefore, though I wrote unto you, I did it not for his cause that had done the wrong, nor for his cause that suffered wrong, but that our care for you in the sight of God might appear unto you.

13 Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.

13 За това се утешихме заради вашето утешение; и още повече се възрадвахме заради Титовото възрадване че се успокоил духът му от всинца ви.

13 Therefore we were comforted in your comfort: yea, and exceedingly the more joyed we for the joy of Titus, because his spirit was refreshed by you all.

14 Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тита излезе истинска.

14 Защото, ако му се похвалих нещо зарад вас, не се засрамих; но както ви говорихме всичко с истина, така и похвалата ни пред Тита стана истина.

14 For if I have boasted any thing to him of you, I am not ashamed; but as we spake all things to you in truth, even so our boasting, which I made before Titus, is found a truth.

15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

15 И той още повече милее за вас, като поменава послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет.

15 And his inward affection is more abundant toward you, whilst he remembereth the obedience of you all, how with fear and trembling ye received him.

16 Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас.

16 И тъй, радвам се че във всичко имам доверие на вас.

16 I rejoice therefore that I have confidence in you in all things.