1 При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,
1 Още, братие, обявяваме ви Божията благодат дадената на църквите в Македония;
1 Moreover, brethren, we do you to wit of the grace of God bestowed on the churches of Macedonia;
2 че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.
2 че, като търпят големо утеснение, преумножената техна радост и дълбоката им нищета показаха преизобилно богатството на техната щедрост;
2 How that in a great trial of affliction the abundance of their joy and their deep poverty abounded unto the riches of their liberality.
3 Защото свидетелствувам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си,
3 защото според силата си (това го свидетелствувам), и повече от силата си, доброволни се посочиха,
3 For to their power, I bear record, yea, and beyond their power they were willing of themselves;
4 като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване, дано да участвуват и те в служенето на светиите.
4 като ни умоляваха с големо приканване да приеме дара им и участието в служението на светиите;
4 Praying us with much intreaty that we would receive the gift, and take upon us the fellowship of the ministering to the saints.
5 И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;
5 и не само както се надеехме, но себе си отдадоха първом Господу, а после нам, с волята Божия;
5 And this they did, not as we hoped, but first gave their own selves to the Lord, and unto us by the will of God.
6 така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.
6 така щото примолихме се на Тита както бе започел така и да доизкара във вас и това благодеяние.
6 Insomuch that we desired Titus, that as he had begun, so he would also finish in you the same grace also.
7 И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние.
7 И тъй, както изобилвате във всеко нещо, във вера и в слово и в разум и във всеко усърдие и в любовта си към нас, така да преизобилвате и в това благодеяние.
7 Therefore, as ye abound in every thing, in faith, and utterance, and knowledge, and in all diligence, and in your love to us, see that ye abound in this grace also.
8 Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.
8 Това не ви го казвам като заповед, но чрез усърдието на другите да опитам и искреността на вашата любов;
8 I speak not by commandment, but by occasion of the forwardness of others, and to prove the sincerity of your love.
10 А относно това нещо аз давам тоя съвет, че така да го направите е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете да го направите.
10 И на това аз давам съвет; защото е то полезно за вас които от лани започнахте не току да го правите, но и да го искате.
10 And herein I give my advice: for this is expedient for you, who have begun before, not only to do, but also to be forward a year ago.
11 А сега го свършете и на дело, така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването, според каквото имате.
11 А сега свършете и да го правите, така що както е било усърдието да искате така да бъде и да го извършите от колкото имате.
11 Now therefore perform the doing of it; that as there was a readiness to will, so there may be a performance also out of that which ye have.
12 Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.
12 Защото ако се появи от по-напред у некого усърдие, той е приет според колкото има, а не според колкото нема.
12 For if there be first a willing mind, it is accepted according to that a man hath, and not according to that he hath not.
13 Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие утеснени;
13 Понеже не искам да е на други облекчение, а на вас утеснение,
13 For I mean not that other men be eased, and ye burdened:
14 но да има равенство, така щото вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство,
14 но да бъде равно, така щото вашето в сегашното време изобилие да запълни техното лишение, за да послужи и техното изобилие на вашето лишение; така щото да бъде изравнение,
14 But by an equality, that now at this time your abundance may be a supply for their want, that their abundance also may be a supply for your want: that there may be equality:
16 А благодарение на Бога, Който туря в сърцето на Тита същото усърдие за вас, което имаме и ние;
16 А благодарение Богу, който вложи в сърдцето Титово истото усърдие за вас;
16 But thanks be to God, which put the same earnest care into the heart of Titus for you.
17 защото наистина прие молбата ни, а при това, като беше сам много усърден, тръгна към вас самоволно.
17 защото и молбата ни прие, но понеже имаше големо усърдие тръгна към вас самоволно.
17 For indeed he accepted the exhortation; but being more forward, of his own accord he went unto you.
18 Пратихме с него и брата, чиято похвала в делото на благовестието е известна във всичките църкви;
18 Проводихме още с него и този брат, похваляемия във всичките църкви за евангелието,
18 And we have sent with him the brother, whose praise is in the gospel throughout all the churches;
19 и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за делото на това благодеяние, на което служим за славата на Господа, и за да се покаже нашето усърдие,
19 (и не току това, но още избран е от църквите да пътува с нас за това благодеяние на което служим за славата на самаго Господа и за доказателство на вашето усърдие,)
19 And not that only, but who was also chosen of the churches to travel with us with this grace, which is administered by us to the glory of the same Lord, and declaration of your ready mind:
20 като избягваме това, - някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който е поверен на нашето служение;
20 като се свеним от това, да не би некой да ни похули поради това изобилие което е поверено на нашето служене.
20 Avoiding this, that no man should blame us in this abundance which is administered by us:
21 понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.
21 Понеже промишляваме това което е добро, не само пред Господа, но и пред человеците.
21 Providing for honest things, not only in the sight of the Lord, but also in the sight of men.
22 Пратихме с тях и другия ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали, и който сега е много по-усърден поради голямото му към вас доверие.
22 Проводихме още с тех нашия брат когото много пъти в много неща сме опитали че има усърдие, а сега е много по-усърден поради многото на вас уверение.
22 And we have sent with them our brother, whom we have oftentimes proved diligent in many things, but now much more diligent, upon the great confidence which I have in you.
23 Колкото за Тита, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, те са слава на Христа.
23 Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник във вас; а колкото за братята наши, те са посланници на църквите и слава Христова.
23 Whether any do enquire of Titus, he is my partner and fellowhelper concerning you: or our brethren be enquired of, they are the messengers of the churches, and the glory of Christ.
24 Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на справедливостта на нашата похвала с вас.
24 Покажете прочее към тех и пред църквите доказателството на вашата любов и на нашата с вас похвала.
24 Wherefore shew ye to them, and before the churches, the proof of your love, and of our boasting on your behalf.
Превод от 1940 г
Цариградски превод
King James Version