1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:

1 Павел с Божията воля апостол Исус Христов, и Тимотей брат, към Божията църква която е в Коринт, и към всичките светии които са по всичка Ахаия:

1 Paul, an apostle of Jesus Christ by the will of God, and Timothy our brother, unto the church of God which is at Corinth, with all the saints which are in all Achaia:

2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

2 Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа.

2 Grace be to you and peace from God our Father, and from the Lord Jesus Christ.

3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

3 Благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, Отец на милосердието и Бог на всеко утешение,

3 Blessed be God, even the Father of our Lord Jesus Christ, the Father of mercies, and the God of all comfort;

4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

4 който ни утешава във всека наша скърб за да можем и ние да утешаваме тези които се намерват във всяка скърб с утешението с което ние сами се утешаваме от Бога.

4 Who comforteth us in all our tribulation, that we may be able to comfort them which are in any trouble, by the comfort wherewith we ourselves are comforted of God.

5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

5 Защото както се преумножават в нас страданията Христови, така чрез Христа се преумножава и утешението наше.

5 For as the sufferings of Christ abound in us, so our consolation also aboundeth by Christ.

6 Но, ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

6 И скърбим ли, скърбим за вашето утешение и спасение което се действува чрез търпението на истите страдания, които страдаме и ние; ако ли се утешаваме, утешаваме се за вашето утешение и спасение;

6 And whether we be afflicted, it is for your consolation and salvation, which is effectual in the enduring of the same sufferings which we also suffer: or whether we be comforted, it is for your consolation and salvation.

7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

7 и надеждата която имаме за вас е твърда; понеже знаем че както сте участници на страданията така и на утешението.

7 And our hope of you is stedfast, knowing, that as ye are partakers of the sufferings, so shall ye be also of the consolation.

8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;

8 Защото не искаме да не знаете, братие, за нашата скърб която ни се случи в Азия, че твърде много се отеготихме, повече от силата си, така щото се отчаяхме и за живота си;

8 For we would not, brethren, have you ignorant of our trouble which came to us in Asia, that we were pressed out of measure, above strength, insomuch that we despaired even of life:

9 даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

9 но ние сами в себе си взехме си осъждението на смъртта, за да не уповаваме на себе си, но на Бога който възкръсява мъртвите;

9 But we had the sentence of death in ourselves, that we should not trust in ourselves, but in God which raiseth the dead:

10 И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

10 който е избавил нас от толкоз близка смърт, и избави ни; комуто се надеем че и пак ще избави,

10 Who delivered us from so great a death, and doth deliver: in whom we trust that he will yet deliver us;

11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

11 когато и вие с молитва съдействувате за нас, щото поради даденото нам чрез мнозина дарование да бъде за нас от много лица благодарение.

11 Ye also helping together by prayer for us, that for the gift bestowed upon us by the means of many persons thanks may be given by many on our behalf.

12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

12 Защото нашата похвала е това, свидетелството на нашата съвест че ние с простота и искреност по Бога, не с плътска мъдрост, но с благодат Божия, поминахме на света, а най-много между вас.

12 For our rejoicing is this, the testimony of our conscience, that in simplicity and godly sincerity, not with fleshly wisdom, but by the grace of God, we have had our conversation in the world, and more abundantly to you-ward.

13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

13 Защото не ви пишем друго освен това което четете или и познавате; а надея се че и до край ще познаете;

13 For we write none other things unto you, than what ye read or acknowledge; and I trust ye shall acknowledge even to the end;

14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

14 както ни отчасти и познахте че сме похвала вам, както и вие нам, в деня на Господа Исуса.

14 As also ye have acknowledged us in part, that we are your rejoicing, even as ye also are our's in the day of the Lord Jesus.

15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

15 И с тази увереност исках да дойда при вас по-изпърво, за да имате втора благодат,

15 And in this confidence I was minded to come unto you before, that ye might have a second benefit;

16 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

16 и през вас да мина в Македония, и пак от Македония да дойда при вас, и вие да ме изпроводите в Юдея.

16 And to pass by you into Macedonia, and to come again out of Macedonia unto you, and of you to be brought on my way toward Judaea.

17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

17 И тъй, като беше това намерението ми, да ли съм лекоумно постъпил? или намерението ми е намерение плътско, за да бъде у мене ту: Ей, ей, ту: Не не?

17 When I therefore was thus minded, did I use lightness? or the things that I purpose, do I purpose according to the flesh, that with me there should be yea yea, and nay nay?

18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не.

18 Верен е Бог че словото ни към вас не стана Ей и Не.

18 But as God is true, our word toward you was not yea and nay.

19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

19 Защото Исус Христос, Син Божий, проповеданият у вас от нас, от мене и Силуана и Тимотея, не стана Ей и Не, но в него стана Ей.

19 For the Son of God, Jesus Christ, who was preached among you by us, even by me and Silvanus and Timotheus, was not yea and nay, but in him was yea.

20 понеже в Него е Да за всичките Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

20 Защото всичките Божии обещания в него са Ей и в него Амин за слава Божия чрез нас.

20 For all the promises of God in him are yea, and in him Amen, unto the glory of God by us.

21 А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

21 А който ни утвърдява с вас в Христа, и който ни е помазал, е Бог;

21 Now he which stablisheth us with you in Christ, and hath anointed us, is God;

22 Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

22 който и запечата нас, и даде обручението на Духа в сърдцата ни.

22 Who hath also sealed us, and given the earnest of the Spirit in our hearts.

23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

23 И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа че понеже ви щадя не съм дошел още в Коринт:

23 Moreover I call God for a record upon my soul, that to spare you I came not as yet unto Corinth.

24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.

24 не че имаме власт на верата ви, но защото сме споспешници на радостта ви; понеже чрез верата стоите.

24 Not for that we have dominion over your faith, but are helpers of your joy: for by faith ye stand.