1 Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.

1 Защото законът, като имаше сенка на бъдещите добрини, а не самия образ на вещите, никога не може да направи съвършени тези които прихождат, с истите жертви които приносят всека година непрестанно.

1 For the law having a shadow of good things to come, and not the very image of the things, can never with those sacrifices which they offered year by year continually make the comers thereunto perfect.

2 Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

2 Понеже инак би престанали да ги приносят; защото жертвоприносителите, еднъж очистени, не би имали вече никое обличение на съвестта за грехове;

2 For then would they not have ceased to be offered? because that the worshippers once purged should have had no more conscience of sins.

3 Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.

3 но в тези жертви бива всека година възпоминание на греховете.

3 But in those sacrifices there is a remembrance again made of sins every year.

4 Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

4 Защото е невъзможно кръв от юнци и от козли да отнема грехове.

4 For it is not possible that the blood of bulls and of goats should take away sins.

5 Затова Христос, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

5 За това когато влезваше в света, казва: "Жертва и приношение не си поискал, но приготвил си ми тело.

5 Wherefore when he cometh into the world, he saith, Sacrifice and offering thou wouldest not, but a body hast thou prepared me:

6 Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.

6 Всесъжения и приношения за грех не ти са угодни.

6 In burnt offerings and sacrifices for sin thou hast had no pleasure.

7 Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

7 Тогаз рекох: Ето, ида (в главизната на книгата е писано за мене) да сторя волята ти, о Боже."

7 Then said I, Lo, I come (in the volume of the book it is written of me,) to do thy will, O God.

8 Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),

8 По-горе бе рекъл: "Жертва и приношение и всесъжения и приношения за грех не си поискал, нито ти са угодни," (които се приносят според закона;)

8 Above when he said, Sacrifice and offering and burnt offerings and offering for sin thou wouldest not, neither hadst pleasure therein; which are offered by the law;

9 после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.

9 тогаз рече: "Ето, ида да сторя волята ти, о Боже." Отнема първото да постанови второто.

9 Then said he, Lo, I come to do thy will, O God. He taketh away the first, that he may establish the second.

10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

10 С която воля сме осветени чрез приношението на телото Исус Христово принесено един път.

10 By the which will we are sanctified through the offering of the body of Jesus Christ once for all.

11 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

11 И всеки свещеник стои та служи всеки ден и принося много пъти истите жертви, които не могат никога да отнемат грехове;

11 And every priest standeth daily ministering and offering oftentimes the same sacrifices, which can never take away sins:

12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

12 но той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдесно на Бога

12 But this man, after he had offered one sacrifice for sins for ever, sat down on the right hand of God;

13 та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

13 та чака докле се положат враговете му подножие на нозете му.

13 From henceforth expecting till his enemies be made his footstool.

14 Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

14 Защото с едно приношение направи еднъж за винаги съвършени освещаемите.

14 For by one offering he hath perfected for ever them that are sanctified.

15 А и Светият Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал: -

15 А и Дух Светий свидетелствува нам; защото, като рече по-напред:

15 Whereof the Holy Ghost also is a witness to us: for after that he had said before,

16 Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя:

16 "Този е заветът който ще им завещая след онези дни, казва Господ: Ще вложа законите си в сърдцата им, и ще ги напиша в умовете им,"

16 This is the covenant that I will make with them after those days, saith the Lord, I will put my laws into their hearts, and in their minds will I write them;

17 "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

17 прилага, "И греховете им и беззаконията им нема вече да помена."

17 And their sins and iniquities will I remember no more.

18 А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.

18 А дето има прощение за тех нема вече приношение за грех.

18 Now where remission of these is, there is no more offering for sin.

19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

19 И тъй, братие, като имаме дързновение да влезем в светилището чрез кръвта Исусова,

19 Having therefore, brethren, boldness to enter into the holiest by the blood of Jesus,

20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

20 през новия и живия път който е той отворил за нас през завесата, сиреч плътта си,

20 By a new and living way, which he hath consecrated for us, through the veil, that is to say, his flesh;

21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

21 And having an high priest over the house of God;

22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло измито в чиста вода;

22 нека пристъпваме с истинно сърдце в пълна вера, със сърдца очистени от лукава съвест, и с тело измито в чиста вода:

22 Let us draw near with a true heart in full assurance of faith, having our hearts sprinkled from an evil conscience, and our bodies washed with pure water.

23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

23 нека държим непоколебимо изповеданието на надеждата, защото е верен той който се обеща;

23 Let us hold fast the profession of our faith without wavering; (for he is faithful that promised;)

24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

24 и да се грижим един за друг, да се поощряваме на любов и на добри дела;

24 And let us consider one another to provoke unto love and to good works:

25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

25 да не оставяме събирането си както имат обичай некои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава.

25 Not forsaking the assembling of ourselves together, as the manner of some is; but exhorting one another: and so much the more, as ye see the day approaching.

26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

26 Защото, ако ние съгрешаваме самоволно от как сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

26 For if we sin wilfully after that we have received the knowledge of the truth, there remaineth no more sacrifice for sins,

27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

27 но страшно некое ожидание на съд, и разярение на огъня който ще изпояде противниците.

27 But a certain fearful looking for of judgment and fiery indignation, which shall devour the adversaries.

28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;

28 Ако би некой да се отрече от закона Моисеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване:

28 He that despised Moses' law died without mercy under two or three witnesses:

29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

29 за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкал сина Божия, и е взимал за скверна кръвта на завета с която е осветен, и е укорил Духа на благодатта!

29 Of how much sorer punishment, suppose ye, shall he be thought worthy, who hath trodden under foot the Son of God, and hath counted the blood of the covenant, wherewith he was sanctified, an unholy thing, and hath done despite unto the Spirit of grace?

30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

30 Защото знаем тогози който е рекъл: "Мене принадлежи отмъщението, аз ще заплатя," казва Господ; и пак: "Господ ще съди своя народ."

30 For we know him that hath said, Vengeance belongeth unto me, I will recompense, saith the Lord. And again, The Lord shall judge his people.

31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

31 Страшно е да падне некой в ръцете на Бога живаго.

31 It is a fearful thing to fall into the hands of the living God.

32 Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

32 Докарвайте си още на ум първите дни, в които, от как се просветихте, претърпехте голема борба за страдания,

32 But call to remembrance the former days, in which, after ye were illuminated, ye endured a great fight of afflictions;

33 кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

33 кога опозорявани с хули и скърби, кога пък като участвувахте на тези които страдаха така.

33 Partly, whilst ye were made a gazingstock both by reproaches and afflictions; and partly, whilst ye became companions of them that were so used.

34 Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

34 Защото показахте състрадание на моите окови, и на радо сърдце приехте разграбването на имота си като знаехте че имате за себе си на небеса по-добър и траен имот.

34 For ye had compassion of me in my bonds, and took joyfully the spoiling of your goods, knowing in yourselves that ye have in heaven a better and an enduring substance.

35 И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

35 И тъй, не напущайте дързновението си, което има големо въздаяние.

35 Cast not away therefore your confidence, which hath great recompence of reward.

36 Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

36 Защото ви требва търпение за да сторите волята Божия и да получите обещанието.

36 For ye have need of patience, that, after ye have done the will of God, ye might receive the promise.

37 "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

37 Защото още твърде малко време и "ще дойде този който има да дойде, и не ще да се забави."

37 For yet a little while, and he that shall come will come, and will not tarry.

38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

38 "А праведният от верата ще живее;" и "ако се дръпне некой назад, не ще да благоволи в него душата ми."

38 Now the just shall live by faith: but if any man draw back, my soul shall have no pleasure in him.

39 Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

39 Ние обаче не сме от тези които се дръпнуват назад в погибел, но от тези които верват за спасение на душата.

39 But we are not of them who draw back unto perdition; but of them that believe to the saving of the soul.