1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,

1 Следователно и ние, като сме обиколени от толкъв облак свидетели, да отхвърлим всека тегота и греха който ни лесно сплита, и с търпение да тичаме на предлежащето нам поприще,

1 Wherefore seeing we also are compassed about with so great a cloud of witnesses, let us lay aside every weight, and the sin which doth so easily beset us, and let us run with patience the race that is set before us,

2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

2 като гледаме на Исуса, началника и съвършителя на верата, който заради предлежащата нему радост претърпе кръст като презре срама, и седна отдесно на престола Божий.

2 Looking unto Jesus the author and finisher of our faith; who for the joy that was set before him endured the cross, despising the shame, and is set down at the right hand of the throne of God.

3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

3 Защото мислете за тогоз който претърпе на себе си таквоз противоречие от грешните, да ви не дотегнува и да не бивате слабодушни.

3 For consider him that endured such contradiction of sinners against himself, lest ye be wearied and faint in your minds.

4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

4 Не сте се съпротивили още до кръв като се борите срещу греха.

4 Ye have not yet resisted unto blood, striving against sin.

5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

5 И забравили сте увещанието което ви говори както и синове и казва: "Сине мой, не презирай наказанието Господне; нито да ослабваш кога те обличава;

5 And ye have forgotten the exhortation which speaketh unto you as unto children, My son, despise not thou the chastening of the Lord, nor faint when thou art rebuked of him:

6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",

6 защото когото Господ обича наказва го; и бие всекого сина когото приима."

6 For whom the Lord loveth he chasteneth, and scourgeth every son whom he receiveth.

7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?

7 Ако търпите наказание, Бог се докарва с вас като със синове; защото кой син е когото не наказва баща му?

7 If ye endure chastening, God dealeth with you as with sons; for what son is he whom the father chasteneth not?

8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

8 Ако ли сте без наказание на което всички участвуваха, то сте прелюбодейчища, а не синове.

8 But if ye be without chastisement, whereof all are partakers, then are ye bastards, and not sons.

9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

9 Освен това, бащите си по плът имахме наказатели, и почитахме ги; не щем ли се повече покори Отцу на духовете и да живеем?

9 Furthermore we have had fathers of our flesh which corrected us, and we gave them reverence: shall we not much rather be in subjection unto the Father of spirits, and live?

10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.

10 Защото те за малко време са ни наказвали според каквото им е било угодно, а той, за наша полза, да станем съучастници на неговата светост.

10 For they verily for a few days chastened us after their own pleasure; but he for our profit, that we might be partakers of his holiness.

11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

11 И всеко наказание по настоещем не се вижда да е на радост, но на скърб; а после принося мирен плод от правда на тези които са обучени чрез него.

11 Now no chastening for the present seemeth to be joyous, but grievous: nevertheless afterward it yieldeth the peaceable fruit of righteousness unto them which are exercised thereby.

12 Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",

12 За това, "стегнете ослабналите ръце и разслабените колене,"

12 Wherefore lift up the hands which hang down, and the feeble knees;

13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

13 и "направете на нозете си прави пътища," за да не се изкриви хромото, но повече да изцелее.

13 And make straight paths for your feet, lest that which is lame be turned out of the way; but let it rather be healed.

14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

14 Търсете мир с всички, и светост, без която никой нема да види Господа;

14 Follow peace with all men, and holiness, without which no man shall see the Lord:

15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;

15 и гледайте да не би да е лишен некой от Божията благодат; да не би изникнал горчив некой корен и да ви докара повреда, и да се не заразят мнозина от него;

15 Looking diligently lest any man fail of the grace of God; lest any root of bitterness springing up trouble you, and thereby many be defiled;

16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

16 да не би да е някой блудник или нечист, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

16 Lest there be any fornicator, or profane person, as Esau, who for one morsel of meat sold his birthright.

17 понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си.

17 понеже знаете че и насетне когато искаше да наследи благословението отхвърлен бе; защото не намери место за покаяние у баща си ако и да го потърси със сълзи.

17 For ye know how that afterward, when he would have inherited the blessing, he was rejected: for he found no place of repentance, though he sought it carefully with tears.

18 Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина и буря,

18 Защото вие не сте пристъпили до гора осязаема и разгорена с огън, и до тъма, и мрак, и буря,

18 For ye are not come unto the mount that might be touched, and that burned with fire, nor unto blackness, and darkness, and tempest,

19 нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, щото ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;

19 и до тръбен звук и глас на думи, който глас тези що чуха примолиха се да им се не говори вече слово;

19 And the sound of a trumpet, and the voice of words; which voice they that heard intreated that the word should not be spoken to them any more:

20 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";

20 (защото не стърпеваха това що им се повелеваше, че: "И животно ако би да се допре до гората, с камене ще бъде убито, [или със стрела устрелено;"]

20 (For they could not endure that which was commanded, And if so much as a beast touch the mountain, it shall be stoned, or thrust through with a dart:

21 и толкоз страшна беше гледката, щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");

21 и толкоз страшно бе видимото щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан;")

21 And so terrible was the sight, that Moses said, I exceedingly fear and quake:)

22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

22 но пристъпихте до гората Сион, и до града на Бога живаго, небесния Ерусалим, и до безчетни ангели,

22 But ye are come unto mount Sion, and unto the city of the living God, the heavenly Jerusalem, and to an innumerable company of angels,

23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

23 при тържеството и църквата на първородните които са написани на небеса, и при Бога Съдника на всичките, и при духовете на праведните които са стигнали до съвършенството,

23 To the general assembly and church of the firstborn, which are written in heaven, and to God the Judge of all, and to the spirits of just men made perfect,

24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

24 и при Исуса Ходатая на новия завет, и при кръвта на поръсването която говори по-добре от Авелевата.

24 And to Jesus the mediator of the new covenant, and to the blood of sprinkling, that speaketh better things that that of Abel.

25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата!

25 Внимавайте да не презрите тогози който говори; защото, ако те не избегнаха от наказанието като презреха тогози който им говореше на земята, колко не щем избегна ние ако се отвърнем от тогози който говори от небеса;

25 See that ye refuse not him that speaketh. For if they escaped not who refused him that spake on earth, much more shall not we escape, if we turn away from him that speaketh from heaven:

26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

26 на когото гласът разклати земята тогаз, а сега се обеща и рече: "Още еднъж аз ще поклатя, не току земята, но и небето."

26 Whose voice then shook the earth: but now he hath promised, saying, Yet once more I shake not the earth only, but also heaven.

27 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

27 А това "Още еднъж" знаменува преместването на тези неща които се колебаят като що са направени, за да останат тези които се не колебаят.

27 And this word, Yet once more, signifieth the removing of those things that are shaken, as of things that are made, that those things which cannot be shaken may remain.

28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

28 За това, понеже приимаме царство което се не колебае, требва да имаме благодатта чрез която да служим Богу благоприятно с почест и благоговение;

28 Wherefore we receiving a kingdom which cannot be moved, let us have grace, whereby we may serve God acceptably with reverence and godly fear:

29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.

29 защото Бог наш е огън пояждащ.

29 For our God is a consuming fire.