1 Затова ние сме длъжни да внимаваме провече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога.

1 За това, ние сме длъжни да внимаваме повече на това което сме чули, да го не изгубим некога.

1 Therefore we ought to give the more earnest heed to the things which we have heard, lest at any time we should let them slip.

2 Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

2 Защото, ако че реченото от ангелите слово стана твърдо, и всеко престъпление и непослушание получи праведна заплата,

2 For if the word spoken by angels was stedfast, and every transgression and disobedience received a just recompence of reward;

3 то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха го чули;

3 то ние как щем избегна ако оставим в нерадение едно толкоз големо спасение? което, като начна да се говори от Господа, потвърди се нам чрез тези които беха го чули;

3 How shall we escape, if we neglect so great salvation; which at the first began to be spoken by the Lord, and was confirmed unto us by them that heard him;

4 като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?

4 като свидетелствуваше наедно и Бог със знамения и чудеса, и с различни сили, и с раздавания на Духа Светаго, по волята си.

4 God also bearing them witness, both with signs and wonders, and with divers miracles, and gifts of the Holy Ghost, according to his own will?

5 Защото не на ангели подчини той бъдещия свят, за който говорим;

5 Защото не покори на ангелите бъдещата вселенна за която говорим;

5 For unto the angels hath he not put in subjection the world to come, whereof we speak.

6 но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?

6 но свидетелствува некой негде си и рече: "Що е человек, та го помниш или син человечески, та го посещаваш?

6 But one in a certain place testified, saying, What is man, that thou art mindful of him? or the son of man that thou visitest him?

7 Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;

7 Направил си го малко нещо по-долен от ангелите: със слава и почест си го венчал, и поставил си го над делата на твоите ръце:

7 Thou madest him a little lower than the angels; thou crownedst him with glory and honour, and didst set him over the works of thy hands:

8 Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.

8 всичко си покорил под нозете му." А когато му покори всичко, не остави нищо непокорено нему; но сега не виждаме още да е всичко покорено нему.

8 Thou hast put all things in subjection under his feet. For in that he put all in subjection under him, he left nothing that is not put under him. But now we see not yet all things put under him.

9 Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.

9 А видим Исуса, който е направен малко нещо по-долен от ангелите, че за постраждането на смъртта е венчан със слава и чест, да би с Божията благодат вкусил смърт за всекиго человека.

9 But we see Jesus, who was made a little lower than the angels for the suffering of death, crowned with glory and honour; that he by the grace of God should taste death for every man.

10 Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.

10 Защото подобаваше на тогоз зарад когото е всичко, и чрез когото е всичко станало, като привожда в слава много синове, чрез страданията да направи съвършен началника на техното спасение.

10 For it became him, for whom are all things, and by whom are all things, in bringing many sons unto glory, to make the captain of their salvation perfect through sufferings.

11 Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.

11 Понеже и освещаващият и освещаемите всички са от едного; за която причина не се срамува да ги нарича братя,

11 For both he that sanctifieth and they who are sanctified are all of one: for which cause he is not ashamed to call them brethren,

12 казвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";

12 защото казва: "Ще възвестя името ти на моите братя: всред църквата ще ти възпея славословие;"

12 Saying, I will declare thy name unto my brethren, in the midst of the church will I sing praise unto thee.

13 и пак: - "Аз на Него ще уповавам" и пак: - "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог".

13 и пак: "Аз ще имам надеждата си на него;" и пак: "Ето аз и децата които ми е дал Бог."

13 And again, I will put my trust in him. And again, Behold I and the children which God hath given me.

14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,

14 И тъй, понеже децата участвуват в плът и кръв, и той такожде взе участие в истото за да унищожи чрез смъртта тогози който има държавата на смъртта, сиреч дявола,

14 Forasmuch then as the children are partakers of flesh and blood, he also himself likewise took part of the same; that through death he might destroy him that had the power of death, that is, the devil;

15 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.

15 и да избави тези които поради страха на смъртта през всичкия си живот беха подчинени на робство.

15 And deliver them who through fear of death were all their lifetime subject to bondage.

16 (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).

16 Защото известно че не прие да помага на ангелите, но прие да помага на семето Авраамово.

16 For verily he took not on him the nature of angels; but he took on him the seed of Abraham.

17 Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.

17 За това, требваше да се уподоби по всичко на братята, да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да направи умилостивение за греховете на народа.

17 Wherefore in all things it behoved him to be made like unto his brethren, that he might be a merciful and faithful high priest in things pertaining to God, to make reconciliation for the sins of the people.

18 Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.

18 Понеже в това което пострада и сам изкушен биде може и на искушаемите да помогне.

18 For in that he himself hath suffered being tempted, he is able to succour them that are tempted.