1 Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

1 За това, братие свети, участници на небесното звание, разумейте посланника и първосвещеника на нашето изповедване, Исуса Христа;

1 Wherefore, holy brethren, partakers of the heavenly calling, consider the Apostle and High Priest of our profession, Christ Jesus;

2 Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

2 който бе верен на тогози който го постави, както и Моисей във всичкия негов дом.

2 Who was faithful to him that appointed him, as also Moses was faithful in all his house.

3 Понеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.

3 Понеже той се сподоби на по-голема слава от Моисеевата според колкото по-голема почест има от дома този който го е направил;

3 For this man was counted worthy of more glory than Moses, inasmuch as he who hath builded the house hath more honour than the house.

4 Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

4 защото всеки дом се прави от некого си; а който е направил всичко е Бог.

4 For every house is builded by some man; but he that built all things is God.

5 И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после;

5 И Моисей бе верен във всичкия му дом като слуга, в свидетелство на това което имаше да се говори;

5 And Moses verily was faithful in all his house, as a servant, for a testimony of those things which were to be spoken after;

6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

6 а Христос като син над своя си дом; на когото дом сме ние ако удържим до край твърдо дързновението и похвалата на надеждата.

6 But Christ as a son over his own house; whose house are we, if we hold fast the confidence and the rejoicing of the hope firm unto the end.

7 Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,

7 За това, както казва Дух Светий: "Днес, ако чуете неговия глас,

7 Wherefore (as the Holy Ghost saith, To day if ye will hear his voice,

8 Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

8 не ожесточавайте сърдцата си както във времето на преогорчението в деня на изкушението в пустинята,

8 Harden not your hearts, as in the provocation, in the day of temptation in the wilderness:

9 Гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

9 дето ме изкусиха отците ви, изпитаха ме, и видеха делата ми четиридесет години;

9 When your fathers tempted me, proved me, and saw my works forty years.

10 Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;

10 за това, възнегодувах на онзи род, и рекох: Всекога заблуждават със сърдцето си; и те не познаха моите пътища;

10 Wherefore I was grieved with that generation, and said, They do alway err in their heart; and they have not known my ways.

11 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

11 така в гнева си се заклех че: Нема да влезат в моето упокоение,"

11 So I sware in my wrath, They shall not enter into my rest.)

12 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

12 гледайте, братие, да не би да има в некого от вас сърдце лукаво на неверство щото да отстъпи от Бога живаго;

12 Take heed, brethren, lest there be in any of you an evil heart of unbelief, in departing from the living God.

13 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

13 но увещавайте се един друг всеки ден докле се зове "Днес," да не би да се ожесточи некой от вас чрез измамата на греха.

13 But exhort one another daily, while it is called To day; lest any of you be hardened through the deceitfulness of sin.

14 Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

14 Защото ние станахме причастници на Христа ако удържим до край твърдо началото на уверението;

14 For we are made partakers of Christ, if we hold the beginning of our confidence stedfast unto the end;

15 докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".

15 когато се казва: "Днес, ако чуете неговия глас, не ожесточавайте сърдцата си, както в преогорчението;"

15 While it is said, To day if ye will hear his voice, harden not your hearts, as in the provocation.

16 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

16 защото некои си като чуха преогорчиха го, но не всички които излезоха из Египет чрез Моисея.

16 For some, when they had heard, did provoke: howbeit not all that came out of Egypt by Moses.

17 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

17 А на кои негодува четиридесет години? Не на тези ли които съгрешиха и на които костите паднаха в пустинята?

17 But with whom was he grieved forty years? was it not with them that had sinned, whose carcases fell in the wilderness?

18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

18 На кои още се закле че нема да влезат в неговото упокоение? Не на тези ли които се не покоряваха?

18 And to whom sware he that they should not enter into his rest, but to them that believed not?

19 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

19 И видим че не могоха да влезат заради неверието си.

19 So we see that they could not enter in because of unbelief.