1 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,

1 Защото всеки първосвещеник който се взема измежду человеците за человеците се поставя в служене към Бога да принося дарове и жертви за греховете,

1 For every high priest taken from among men is ordained for men in things pertaining to God, that he may offer both gifts and sacrifices for sins:

2 такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,

2 такъв който може да има състрадание към невежите и заблуждаващите, защото и сам е обложен с немощ;

2 Who can have compassion on the ignorant, and on them that are out of the way; for that he himself also is compassed with infirmity.

3 и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.

3 и за това е длъжен, както за народа, така и за себе си да принося жертва за греховете.

3 And by reason hereof he ought, as for the people, so also for himself, to offer for sins.

4 А както никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,

4 И никой не взема на себе си тази почест освен този който се призовава от Бога както и Аарон.

4 And no man taketh this honour unto himself, but he that is called of God, as was Aaron.

5 така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";

5 Тъй и Христос не прослави себе си да стане първосвещеник, но този който му е рекъл: "Син мой си ти, аз днес те родих;"

5 So also Christ glorified not himself to be made an high priest; but he that said unto him, Thou art my Son, to day have I begotten thee.

6 както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"

6 както и на друго место казва: "Ти си Свещеник във веки по чинът Мелхиседеков;"

6 As he saith also in another place, Thou art a priest for ever after the order of Melchisedec.

7 Тоя Христос в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,

7 който в дните на плътта си, като принесе със силно викане и със сълзи моления и молби тому който можеше да го избави от смърт, и послушан биде заради благоговейнството си,

7 Who in the days of his flesh, when he had offered up prayers and supplications with strong crying and tears unto him that was able to save him from death, and was heard in that he feared;

8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

8 ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада,

8 Though he were a Son, yet learned he obedience by the things which he suffered;

9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,

9 и като се усъвършенствува стана причинител на вечно спасение на всички що му са послушни,

9 And being made perfect, he became the author of eternal salvation unto all them that obey him;

10 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.

10 наречен от Бога първосвещеник по чина Мелхиседеков.

10 Called of God an high priest after the order of Melchisedec.

11 Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.

11 За когото имаме да кажем много неща и мъчни за изтълкуване; защото станахте мързеливи в слушане.

11 Of whom we have many things to say, and hard to be uttered, seeing ye are dull of hearing.

12 Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.

12 Понеже, като бехте длъжни според времето и учители да станете, вие пак имате нужда да ви учи некой първите начала на словесата Божии; и стигнахте да имате нужда за млеко, а не за твърда храна.

12 For when for the time ye ought to be teachers, ye have need that one teach you again which be the first principles of the oracles of God; and are become such as have need of milk, and not of strong meat.

13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;

13 Защото всеки който се храни с млеко неизкусен е в словото на правдата, понеже е младенец;

13 For every one that useth milk is unskilful in the word of righteousness: for he is a babe.

14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

14 а твърдата храна е за съвършените, които по навикновение имат чувствата си обучени да разпознават доброто и злото.

14 But strong meat belongeth to them that are of full age, even those who by reason of use have their senses exercised to discern both good and evil.