1 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
1 Поради това, да оставим началното учение Христово и да се водим към съвършенството, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела, и вера в Бога,
1 Therefore leaving the principles of the doctrine of Christ, let us go on unto perfection; not laying again the foundation of repentance from dead works, and of faith toward God,
2 учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
2 учението за кръщенията, и за възлагането на ръце, за възкресението на мъртвите, и за вечният съд.
2 Of the doctrine of baptisms, and of laying on of hands, and of resurrection of the dead, and of eternal judgment.
3 И това ще сторим, ако Бог позволи.
3 И това ще сторим, ако Бог допусне.
3 And this will we do, if God permit.
4 Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
4 Защото тези които еднъж са се просветили, и вкусили са от небесния дар, и са станали участници на Светаго Духа,
4 For it is impossible for those who were once enlightened, and have tasted of the heavenly gift, and were made partakers of the Holy Ghost,
5 и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,
5 и които са вкусили от доброто слово Божие и от силите на бъдещият век,
5 And have tasted the good word of God, and the powers of the world to come,
6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
6 и са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак с покаяние, понеже разпъват втори път в себе си Сина Божия и опозоряват го.
6 If they shall fall away, to renew them again unto repentance; seeing they crucify to themselves the Son of God afresh, and put him to an open shame.
7 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
7 Защото земята която е пила дъжда що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тези за които се и обработва, приима благословение от Бога;
7 For the earth which drinketh in the rain that cometh oft upon it, and bringeth forth herbs meet for them by whom it is dressed, receiveth blessing from God:
8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
8 а която прорастява тръне и репей непотребна е и близу до проклетие, на която сетнината е изгоряване.
8 But that which beareth thorns and briers is rejected, and is nigh unto cursing; whose end is to be burned.
9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.
9 А заради вас, възлюблени, ако и да говорим така, надеем се за нещо по-добро и което принадлежи на спасение.
9 But, beloved, we are persuaded better things of you, and things that accompany salvation, though we thus speak.
10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
10 Защото Бог не е неправеден че да забрави вашето дело и труда на любовта която показахте към неговото име като послужихте и служите на светиите.
10 For God is not unrighteous to forget your work and labour of love, which ye have shewed toward his name, in that ye have ministered to the saints, and do minister.
11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
11 И желаем всеки от вас да показва истото прилежание за пълно уверение на надеждата до край.
11 And we desire that every one of you do shew the same diligence to the full assurance of hope unto the end:
12 да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.
12 Да не бивате лениви, но подражатели на тези които чрез вера и дълготърпение наследяват обещанията.
12 That ye be not slothful, but followers of them who through faith and patience inherit the promises.
13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
13 Защото Бог като даваше обещание Аврааму, понеже немаше никого по-голем от себе си в когото да се закълне, закле се в себе си
13 For when God made promise to Abraham, because he could swear by no greater, he sware by himself,
15 И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.
15 и така с дълготърпението получи обещанието.
15 And so, after he had patiently endured, he obtained the promise.
16 Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,
16 Защото человеците се кълнат в по-големият от тех, и клетвата за утвърждение бива свършване на всеко противоречие между тех;
16 For men verily swear by the greater: and an oath for confirmation is to them an end of all strife.
17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
17 в което Бог, като искаше да покаже повече непреложното свое намерение към наследниците на обещанието, употреби средство клетвата,
17 Wherein God, willing more abundantly to shew unto the heirs of promise the immutability of his counsel, confirmed it by an oath:
18 така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
18 така щото чрез две непреложни неща в които не е възможно да слъже Бог да имаме твърдо утешение ние които сме прибегнали да се хванем за предлежащата надежда;
18 That by two immutable things, in which it was impossible for God to lie, we might have a strong consolation, who have fled for refuge to lay hold upon the hope set before us:
19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
19 която имаме както укор на душата безопасен и твърд, и който влезва в най-вътрешното на завесата;
19 Which hope we have as an anchor of the soul, both sure and stedfast, and which entereth into that within the veil;
20 гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.
20 дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник във веки по чина Мелхиседеков.
20 Whither the forerunner is for us entered, even Jesus, made an high priest for ever after the order of Melchisedec.
Превод от 1940 г
Цариградски превод
King James Version