1 А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище.
1 И първият завет имаше постановления за богослужение и светилище земно.
1 Then verily the first covenant had also ordinances of divine service, and a worldly sanctuary.
2 Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която част се казва светото място;
2 Защото се направи скиния, първата, в която беше и светилникът, и трапезата, и предложението на хлебовете; която се казва Светая.
2 For there was a tabernacle made; the first, wherein was the candlestick, and the table, and the shewbread; which is called the sanctuary.
3 а зад втората завеса беше оная част от скинията, която се казваше пресветото място,
3 А зад втората завеса имаше скиния която се казваше Светая Светих;
3 And after the second veil, the tabernacle which is called the Holiest of all;
4 гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;
4 която имаше златна кадилница, и ковчега на завета от всекъде обкован със злато, дето бе златната стомна която имаше манната, и жезъла Ааронов който процъвте, и плочите на завета;
4 Which had the golden censer, and the ark of the covenant overlaid round about with gold, wherein was the golden pot that had manna, and Aaron's rod that budded, and the tables of the covenant;
5 и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.
5 и над него имаше херувими на славата които осеняваха очистилището; за които не е нужда сега да говорим подробно.
5 And over it the cherubims of glory shadowing the mercyseat; of which we cannot now speak particularly.
6 И когато тия неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;
6 И като беха тези така направени, в първата скиния влезваха всекога свещениците да съвършават богослужението;
6 Now when these things were thus ordained, the priests went always into the first tabernacle, accomplishing the service of God.
7 а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.
7 а във втората еднъж в годината влезваше първосвещеникът сам, не без кръв, която приносяше за себе си и за народните от неведение грехове.
7 But into the second went the high priest alone once every year, not without blood, which he offered for himself, and for the errors of the people:
8 С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията,
8 С това показваше Дух Светий че пътът за в светилището не се е явил докле стоеше още първата скиния,
8 The Holy Ghost this signifying, that the way into the holiest of all was not yet made manifest, while as the first tabernacle was yet standing:
9 която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено чист,
9 която беше подобие за тогашното време в което се приносяха дарове и жертви; които не можаха да направят съвършен по съвест тогоз който служеше,
9 Which was a figure for the time then present, in which were offered both gifts and sacrifices, that could not make him that did the service perfect, as pertaining to the conscience;
10 понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.
10 и които състоеха само в ядене и пиене и в разни омивания и плътски постановления, установени до времето на поправянето.
10 Which stood only in meats and drinks, and divers washings, and carnal ordinances, imposed on them until the time of reformation.
11 А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,
11 А когато Христос, първосвещеник на бъдещите добрини, дойде, през по-големата и по-съвършената скиния която не бе с ръка правена, сиреч, не от такваз направа,
11 But Christ being come an high priest of good things to come, by a greater and more perfect tabernacle, not made with hands, that is to say, not of this building;
12 веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.
12 нито с кръв от козли и от телци, но със собствената си кръв влезе един път в светилището и придоби вечно изкупуване.
12 Neither by the blood of goats and calves, but by his own blood he entered in once into the holy place, having obtained eternal redemption for us.
13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,
13 Защото ако кръвта от юнци и от козли и пепелът от юница с който се поръсваха осквернените освещава за чистотата на плътта,
13 For if the blood of bulls and of goats, and the ashes of an heifer sprinkling the unclean, sanctifieth to the purifying of the flesh:
14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!
14 колко повече кръвта на Христа, който чрез Духа вечнаго принесе себе си непорочен Богу, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела за да служите на Бога живаго!
14 How much more shall the blood of Christ, who through the eternal Spirit offered himself without spot to God, purge your conscience from dead works to serve the living God?
15 Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.
15 И за това той е ходатай на нов завет, да би, чрез смъртта която стана за изкупуване на престъпленията които станаха в първия завет, да вземат призваните обещанието на вечното наследие.
15 And for this cause he is the mediator of the new testament, that by means of death, for the redemption of the transgressions that were under the first testament, they which are called might receive the promise of eternal inheritance.
16 Защото гдето има завещание, трябва, за изпълнението му, да се докаже и смъртта на завещателя.
16 Защото дето има завещание требва да стане и смъртта на завещателя.
16 For where a testament is, there must also of necessity be the death of the testator.
17 Защото завещанието влиза в сила, само гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.
17 Защото завещанието е действително след смъртта на умрелите, понеже никога нема сила докле живее завещателът.
17 For a testament is of force after men are dead: otherwise it is of no strength at all while the testator liveth.
18 Затова нито първият завет бе утвърден без кръв.
18 За това, нито първият завет бе утвърден без кръв.
18 Whereupon neither the first testament was dedicated without blood.
19 Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:
19 Защото като прочете Моисей всека заповед от закона пред всичкия народ взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичкия народ,
19 For when Moses had spoken every precept to all the people according to the law, he took the blood of calves and of goats, with water, and scarlet wool, and hyssop, and sprinkled both the book, and all the people,
21 При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.
21 Подобно и скинията и всичките служебни съдове поръси с кръвта.
21 Moreover he sprinkled with blood both the tabernacle, and all the vessels of the ministry.
22 И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.
22 И по закону почти всичко с кръв се очистя; и без кръвопролитие прощение не бива.
22 And almost all things are by the law purged with blood; and without shedding of blood is no remission.
23 И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни - с жертви по-добри от тях.
23 И тъй, нужда беше образите на небесните да се очищават с тези; а самите небесни с жертви по-добри от тези.
23 It was therefore necessary that the patterns of things in the heavens should be purified with these; but the heavenly things themselves with better sacrifices than these.
24 Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;
24 Защото Христос не влезе в светилища с ръка направени, които беха преобразувания на истинските, но в самото небе, да се яви сега пред лицето Божие за нас;
24 For Christ is not entered into the holy places made with hands, which are the figures of the true; but into heaven itself, now to appear in the presence of God for us:
25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,
25 нито за да принося себе си много пъти, както първосвещеникът влезва в светилището всека година с чужда кръв,
25 Nor yet that he should offer himself often, as the high priest entereth into the holy place every year with blood of others;
26 (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.
26 (защото тогаз требваше да пострада много пъти от създание мира;) а сега еднъж се яви в свършването на вековете да отмахне греха чрез пожертвуването на себе си.
26 For then must he often have suffered since the foundation of the world: but now once in the end of the world hath he appeared to put away sin by the sacrifice of himself.
27 И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд,
27 И както е определено на человеците еднъж да умрат, а после съд,
27 And as it is appointed unto men once to die, but after this the judgment:
28 така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.
28 така и Христос, понеже еднъж биде принесен за да дигне греховете на мнозина, ще се яви втори път без грех на тези които го чакат за спасение.
28 So Christ was once offered to bear the sins of many; and unto them that look for him shall he appear the second time without sin unto salvation.
Превод от 1940 г
Цариградски превод
King James Version