1 И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълбове.

1 И видех друг ангел крепък който слазяше от небето, облечен с облак, и на главата му дъга, и лицето му като слънце, и нозете му като стълпове огнени;

1 And I saw another mighty angel come down from heaven, clothed with a cloud: and a rainbow was upon his head, and his face was as it were the sun, and his feet as pillars of fire:

2 И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята,

2 и имаше в ръката си книжка разгъната; и тури десната си нога на морето, а левата на земята,

2 And he had in his hand a little book open: and he set his right foot upon the sea, and his left foot on the earth,

3 извика с висок глас, като когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове.

3 та извика с голем глас както рикае лъв; и когато извика той, седемте гръмове проговориха своите си гласове.

3 And cried with a loud voice, as when a lion roareth: and when he had cried, seven thunders uttered their voices.

4 И след като седемте гръмове издадоха своите гласове, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа.

4 И когато изговориха седемте гръмове своите си гласове, щех да пиша; и чух глас от небето който ми казваше: Запечатай това което изговориха седемте гръмове, и недей го писа.

4 And when the seven thunders had uttered their voices, I was about to write: and I heard a voice from heaven saying unto me, Seal up those things which the seven thunders uttered, and write them not.

5 А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,

5 И ангелът когото видех че стоеше на морето и на земята дигна ръката си на небето

5 And the angel which I saw stand upon the sea and upon the earth lifted up his hand to heaven,

6 и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,

6 и закле се в Живущаго във веки веков, който е създал небето и каквото е в него, и земята и каквото е на нея, и морето и каквото е в него, че не ще да има вече време;

6 And sware by him that liveth for ever and ever, who created heaven, and the things that therein are, and the earth, and the things that therein are, and the sea, and the things which are therein, that there should be time no longer:

7 но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.

7 но в дните на гласа на седмия ангел, когато затръби, тогаз ще се извърши тайната Божия както благовести на своите раби пророците.

7 But in the days of the voice of the seventh angel, when he shall begin to sound, the mystery of God should be finished, as he hath declared to his servants the prophets.

8 И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.

8 И гласът който чух от небето пак говореше с мене и думаше: Иди, вземи разгънатата книжка в ръката на ангела който стои на морето и на земята.

8 And the voice which I heard from heaven spake unto me again, and said, Go and take the little book which is open in the hand of the angel which standeth upon the sea and upon the earth.

9 Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.

9 И отидох при ангела та му рекох: Дай ми книжката. И казва ми: Вземи та я изяж; и ще бъде горчива в корема ти, но в устата ти ще бъде сладка като мед.

9 And I went unto the angel, and said unto him, Give me the little book. And he said unto me, Take it, and eat it up; and it shall make thy belly bitter, but it shall be in thy mouth sweet as honey.

10 И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи.

10 И взех книжката от ръката на ангела та я изядох; и беше в устата ми сладка като мед; и като я изядох вгорчи се коремът ми.

10 And I took the little book out of the angel's hand, and ate it up; and it was in my mouth sweet as honey: and as soon as I had eaten it, my belly was bitter.

11 Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.

11 И казва ми: Требва пак да пророкуваш за народи и племена и езици и царе много.

11 And he said unto me, Thou must prophesy again before many peoples, and nations, and tongues, and kings.