1 И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

1 И чух из храма глас голем който казваше на седемте ангели: Идете та излейте на земята чашите на Божията ярост.

1 And I heard a great voice out of the temple saying to the seven angels, Go your ways, and pour out the vials of the wrath of God upon the earth.

2 И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

2 И отиде първият та изле чашата си на земята; и стана струп зъл и лют на онези человеци които имаха белега на звера, и на онези които се кланяха на неговия образ.

2 And the first went, and poured out his vial upon the earth; and there fell a noisome and grievous sore upon the men which had the mark of the beast, and upon them which worshipped his image.

3 Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.

3 И вторият ангел изле чашата си в морето; и стана кръв както на мъртвец, и всека жива душа в морето умре.

3 And the second angel poured out his vial upon the sea; and it became as the blood of a dead man: and every living soul died in the sea.

4 Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.

4 И третият ангел изле чашата си в реките и в изворите водни; и станаха кръв.

4 And the third angel poured out his vial upon the rivers and fountains of waters; and they became blood.

5 И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;

5 И чух ангела на водите че казваше: Праведен си, Господи, който си, и който си бил, и който си свет, защото си това отсъдил:

5 And I heard the angel of the waters say, Thou art righteous, O Lord, which art, and wast, and shalt be, because thou hast judged thus.

6 понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.

6 Понеже кръв на светии и на пророци пролеха, и кръв им си дал да пият; защото са достойни за това.

6 For they have shed the blood of saints and prophets, and thou hast given them blood to drink; for they are worthy.

7 И чух [друг от] олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.

7 чух друг ангел от олтаря че казваше: Ей, Господи Боже Вседържителю, истинни и праведни са твоите съдби.

7 And I heard another out of the altar say, Even so, Lord God Almighty, true and righteous are thy judgments.

8 Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.

8 И четвъртият ангел изле чашата си на слънцето; и даде му се да жеже человеците с огън.

8 And the fourth angel poured out his vial upon the sun; and power was given unto him to scorch men with fire.

9 А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

9 И опекоха се человеците от голема жега, и похулиха името на Бога който има власт над тези язви; и не се покаяха да въздадат слава нему.

9 And men were scorched with great heat, and blasphemed the name of God, which hath power over these plagues: and they repented not to give him glory.

10 Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки,

10 И петият ангел изле чашата си върх престола на звера; и стана царството му потъмнело; и дъвчеха езиците си от болеж,

10 And the fifth angel poured out his vial upon the seat of the beast; and his kingdom was full of darkness; and they gnawed their tongues for pain,

11 и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.

11 и похулиха Бога небеснаго за болежите си и за струпите си, и не се покаяха от делата си.

11 And blasphemed the God of heaven because of their pains and their sores, and repented not of their deeds.

12 Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток.

12 И шестият ангел изле чашата си връх големата река Евфрат; и пресъхна водата й за да се приготви пътът на царете които са от изток на слънцето.

12 And the sixth angel poured out his vial upon the great river Euphrates; and the water thereof was dried up, that the way of the kings of the east might be prepared.

13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;

13 И видех три нечисти духове подобни на жаби; и те излезваха из устата на змея, и из устата на звера, и из устата на лъжовния пророк;

13 And I saw three unclean spirits like frogs come out of the mouth of the dragon, and out of the mouth of the beast, and out of the mouth of the false prophet.

14 защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.

14 защото са духове бесовски които правят знамения, и които ходят при царете на земята и всичка вселенна, да ги съберат за боя в големия онзи ден на Бога Вседържителя.

14 For they are the spirits of devils, working miracles, which go forth unto the kings of the earth and of the whole world, to gather them to the battle of that great day of God Almighty.

15 (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).

15 (Ето ида както крадец. Блажен който бди, и варди дрехите си да не ходи гол да гледат срамотата му.)

15 Behold, I come as a thief. Blessed is he that watcheth, and keepeth his garments, lest he walk naked, and they see his shame.

16 И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон.

16 И събра ги на местото нарицаемо по Еврейски Армагедон.

16 And he gathered them together into a place called in the Hebrew tongue Armageddon.

17 И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.

17 И седмият ангел изле чашата си на въздуха; и излезе глас голем из храма небесен, от престола, който казваше: Свърши се.

17 And the seventh angel poured out his vial into the air; and there came a great voice out of the temple of heaven, from the throne, saying, It is done.

18 И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен.

18 И бидоха гласове и гръмове и светкавици, и стана трус голем какъвто не е бил от как съществуват человеците на земята, такъв трус, толкоз голем.

18 And there were voices, and thunders, and lightnings; and there was a great earthquake, such as was not since men were upon the earth, so mighty an earthquake, and so great.

19 И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.

19 И раздели се великият град на три части, и градовете езически паднаха. И великий Вавилон се помена пред Бога, да му даде чашата на виното от яростта на гнева си.

19 And the great city was divided into three parts, and the cities of the nations fell: and great Babylon came in remembrance before God, to give unto her the cup of the wine of the fierceness of his wrath.

20 И всеки остров побягна и планините не се намериха.

20 И всеки остров изчезна, и планините се не намериха.

20 And every island fled away, and the mountains were not found.

21 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.

21 И град голем до един талант тежък падаше от небето върх человеците; и похулиха человеците Бога зарад язвата на града, защото язвата от него бе много голема.

21 And there fell upon men a great hail out of heaven, every stone about the weight of a talent: and men blasphemed God because of the plague of the hail; for the plague thereof was exceeding great.