 | |
| 1 В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: - |
|
| 2 За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа. |
|
| 3 Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала. |
|
| 4 Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода. |
|
| 5 Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева. |
|
| 6 В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана. |
|
| 7 Престанаха управниците в Израиля; престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля. |
|
| 8 Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; Но видя ли се щит или копие Между четиридесет хиляди в Израиля? |
|
| 9 Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа! |
|
| 10 Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това! |
|
| 11 Далеч от кипежа на стрелците, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите. |
|
| 12 Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов! |
|
| 13 Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните. |
|
| 14 Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител. |
|
| 15 И първенците Исахарови бяха с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения. |
|
| 16 Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания. |
|
| 17 Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си. |
|
| 18 Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните места на полето, |
|
| 19 Дойдоха царете, воюваха; Тогаз воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха. |
|
| 20 От небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара. |
|
| 21 Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя. |
|
| 22 Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им. |
|
| 23 Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчиво кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните. |
|
| 24 Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени живеещи в шатри нека бъде благословена. |
|
| 25 Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша. |
|
| 26 Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи. |
|
| 27 При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв. |
|
| 28 Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му? |
|
| 29 Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя даваше отговор на себе си: |
|
| 30 Не са ли намерили и делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани и от двете страни, за шиите на момите взети в корист. |
|
| 31 Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години. |
|
| |
| Превод от 1940 г | |
Помощ 
