Търсене в Библията онлайн
 
Рут 3 глава
×
1  2  3  4 
1 След това, свекърва й Ноемин й рече: Дъщерьо моя, да не потърся ли спокойствие за тебе та да благоденствуваш?
2 И сега, не е ли от нашия род Вооз, с чиито момичета беше ти? Ето, тая нощ той вее ечемика на гумното.
3 Умий се, прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите си и слез на гумното; но да се не покажеш на човека, догде не е свършил яденето и пиенето си.
4 И като си ляга, забележи мястото гдето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що трябва да направиш.
5 А тя й рече: Всичко, що ми казваш, ще сторя.
6 И тъй слезе на гумното, та стори всичко, що й заповяда свекърва й.
7 А Вооз, като яде и пи и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик; а тя дойде тихо та подигна покривката от нозете му и легна.
8 И около среднощ човекът се стресна и обърна; и, ето, жена лежеше при нозете му.
9 И рече: Коя си ти? И тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; простри, прочее, полата си над слугинята си, защото си ми близък сродник.
10 А той каза: Благословена да си от Господа, дъщерьо; тая последна доброта, която си показала, е по-голяма от предишната, гдето ти не отиде след млади, били те сиромаси или богати.
11 И сега, дъщерьо, не бой се; аз ще сторя за тебе всичко що казваш; защото целият град на людете ми знае, че си добродетелна жена.
12 И сега, вярно е, че аз съм близък сродник; има, обаче, друг сродник по-близък от мене.
13 Остани тая нощ и утре, ако иска той да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но, ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава заклевам се в живота на Господа, аз ще изпълня тая длъжност към тебе. Пренощувай тук.
14 И тя лежа при нозете му до сутринта, и стана преди да може човек да разпознава човека, защото той рече: Нека не се знае, че жена е дохождала на гумното.
15 Рече още: Донеси покривалото, което е върху тебе, и дръж го. И като го държеше, той премери шест мери ечемик, та го натовари на нея; и тя си отиде в града.
16 И като дойде при свекърва си, тя й каза: Що ти стана, дъщерьо моя. И тя й разправи всичко, що й стори човекът.
17 Каза още: Даде ми тия шест мери ечемик, защото ми рече: Да не идеш празна при свекърва си.
18 А тя рече: Седни, дъщерьо моя, догде видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не свърши работата още днес.
Превод от 1940 г
1  2  3  4