1 И дойде Давид в Ноб, при Ахимелеха свещеника; и Ахимелех с трепет посрещна Давида и рече му: Защо си ти сам, и няма никой с тебе?
2 И рече Давид на Ахимелеха свещеника: Царят ми заповяда една работа и рече ми: Нека не знае никой за тази работа за която те аз изпращам, нито що ти съм заповядал; и определих на рабите еди-кое и еди-кое място.
3 И сега що имаш под ръка? дай ми пет хляба в ръка, или каквото се намира.
4 И отговори свещеникът Давиду и рече: Нямам под ръка ни един общ хляб, но има освещени хлябове, - ако момците са се упазили чисти поне от жени.
5 И отговори Давид на свещеника и рече му: Ей, жените са далеч от нас в тези три дни от когато съм излязъл, и съсъдите на момците са чисти; и този хляб е някак общ, и още понеже днес има друг освещен в съсъда.
6 И тъй, даде му свещеникът светите хлябове; защото нямаше там хляб освен хлябовете на предложението които бяха дигнали от пред Господа за да положат топли хлябове в който ден се дигнаха онези.
7 И имаше там един человек от Сауловите раби, задържан през онзи ден пред Господа, и името му Доик, Едомянин, началник на Сауловите овчари.
8 И рече Давид Ахимелеху: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? защото нито меча си нито оръжията взех в ръката си, понеже царската работа беше принудителна.
9 И рече свещеникът; Мечът на Голиата Филистимеца, когото ти порази в дола Ила, ето, обвит е в дреха зад ефода: ако искаш да го вземеш, вземи го; защото тук няма друг освен него. И рече Давид: Няма друг като него: дай ми го.
10 И стана Давид та побегна в онзи ден от лицето на Саула, и отиде при Анхуса Гетския цар.
11 И рекоха Анхусовите раби нему: Не е ли този Давид цар на мястото? не е ли той комуто взаимно пееха в ликованията и говореха:
Саул порази тисящите си,
А Давид тмите си?
Саул порази тисящите си,
А Давид тмите си?
12 И тури Давид тези думи в сърдцето си, и уплаши се много от Анхуса Гетския цар.
13 И измени образа си пред тях, и престори се на луд между ръцете им, и правеше белези по вратата на дверите, и оставяше лигите си да текат по брадата му.
14 Тогаз рече Анхус на рабите си: Ето, вие видите че е луд този человек: защо го доведохте при мене?
15 Луди ли ми са потрябвали, та сте довели тогози да прави лудини пред мене? той ли ще влезе в дома ми?
Цариградски превод