1 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.
2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.
3 Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.
5 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.
6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.
7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.
8 И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.
9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим?
10 А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?
12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;
16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.
20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
22 Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.
27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
31 [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
32 но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
34 А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
36 И рече им: Но сега, който няма кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
38 И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.
39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:
42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
47 Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
49 И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
51 А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.
60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.
61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
62 И излезе вън та плака горко.
63 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,
64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.
65 И много други хули изговориха против Него.
66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;
68 и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.
69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате; защото съм.
71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.
Превод от 1940 г