1 Соломоновата песен на песните.
1 Соломоновата Песен на Песните.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
2 Да ме целуне с целуванията на устата си;
Защото любовта ти е по-добра от виното.
Защото любовта ти е по-добра от виното.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като излеяно масло; Затова те обичат девиците.
3 Заради благовонието на добрите твои масти
Името ти е маст излeяна;
За това те обичат девиците.
Името ти е маст излeяна;
За това те обичат девиците.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще се веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
4 Привлечи ме: ще тичам след тебе.
Царят ме въведе в клетовете си:
Ще се радваме и ще се веселим за тебе; Ще помним любовта ти повече от виното:
Обичат те с правота.
Царят ме въведе в клетовете си:
Ще се радваме и ще се веселим за тебе; Ще помним любовта ти повече от виното:
Обичат те с правота.
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
5 черна съм, но хубава, Ерусалимски дъщери,
Като кидарските шатри, като Соломоновите опони.
Като кидарските шатри, като Соломоновите опони.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.
6 Не ме гледайте че съм почерняла,
Понеже слънцето ме е погледнало:
Синовете на майка ми се разгневиха против мене,
Туриха ме пазач на лозята:
Своето лозе не упазих.
Понеже слънцето ме е погледнало:
Синовете на майка ми се разгневиха против мене,
Туриха ме пазач на лозята:
Своето лозе не упазих.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
7 Възвести ми, ти когото възлюби душата ми,
Де пасеш стадото, де го упокояваш на пладне.
Защо да бъда като тая що обикаля
Между стадата на твоите другари?
Де пасеш стадото, де го упокояваш на пладне.
Защо да бъда като тая що обикаля
Между стадата на твоите другари?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
8 Ако не знаеш от себе си,
Хубавице между жените,
Излез ти подир следите на стадото,
И паси яретата си при шатрите на пастирите.
Хубавице между жените,
Излез ти подир следите на стадото,
И паси яретата си при шатрите на пастирите.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
9 На конете на Фараоновите колесници
Те уподобих, любезна моя.
Те уподобих, любезна моя.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
10 Красни са твоите ланити с вървите на бисера,
И вратът ти с огърлия.
И вратът ти с огърлия.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
11 Ще ти направим златни чепочки
С сребърни капки.
С сребърни капки.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
12 Додето царят седи на трапезата си,
Нардът ми издава благовонието си.
Нардът ми издава благовонието си.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
13 Вързоп със смирна е за мене възлюблений ми:
Ще нощува между съсците ми.
Ще нощува между съсците ми.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
14 Китка кипрова е за мене възлюблений мой,
В лозята на Енгади.
В лозята на Енгади.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
15 Ето хубава си, любезна моя;
Ето, хубава си: очите ти са като на гълъбите.
Ето, хубава си: очите ти са като на гълъбите.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.
16 Ето, хубав си, възлюблений ми, ей, приятен си:
И одърът ни е благоцветен.
И одърът ни е благоцветен.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
17 Гредите на домовете ни са кедрови,
Подъсченията ни са кипарисови.
Подъсченията ни са кипарисови.
Превод от 1940 г
Цариградски превод


