1 В дните когато съдиите съдеха, настана глад в земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина.

1 И в дните в които съдиите съдеха стана глад в земята. И отиде един человек от Витлеем Юдин да пришелствува в Моавската земя, той и жена му и двамата му синове.

2 Името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха.

2 А името на человека беше Елимелех, и името на жена му Ноемин, и името на двамата му синове Маалон и Хелеон: те бяха Ефратци от Витлеем Юдин. И дойдоха в Моавската земя и живееха там.

3 И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина.

3 И умря Елимелех мъжът на Ноемин; и остана тя и двамата й синове.

4 И те си взеха жени моавки, на които името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години.

4 И те си взеха жени Моавки: името на едната, Офра, а името на другата, Рут; и живееха там до десет години.

5 Тогава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.

5 И умряха и двамата, Маалон и Хелеон; и лиши се жената от двамата си синове и от мъжа си.

6 След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.

6 Тогаз стана тя със снахите си и се върна от Моавската земя, защото чу в Моавската земя, че посети Господ людете си и даде им хляб.

7 И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете й снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя.

7 И излезе от мястото дето беше тя, и двете й снахи с нея, и вървяха в пътя да се върнат в Юдината земя.

8 Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене.

8 И рече Ноемин на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да стори с вас милост както вие сторихте с умрелите и с мене.

9 Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.

9 Господ да ви даде да намерите успокоение, всяка в дома на мъжа си. И целуна ги; а те възвишиха гласа си та плакаха.

10 И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.

10 И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.

11 Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

11 И рече Ноемин: Върнете се, дъщери мои; защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

12 Върнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родях синове,

12 Върнете се, дъщери мои, идете си; защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда, даже ако се и оженех тази нощ, още и родях синове,

13 вие бихте ли ги чакали догде порастат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.

13 вие бихте ли ги чакали доде порастат? Бихте ли се държали и да се не ожените? Не, дъщери мои; понеже съм в голямо огорчение за вас, защото ръката Господня излезе против мене.

14 А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.

14 А те възвишиха гласа си та плакаха пак; и целуна Орфа свекърва си, а Рут се прилепи при нея.

15 Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си.

15 И рече Ноемин: Ето, ятърва ти се върна при людете си и при боговете си: върни се и ти подир ятърва си.

16 А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;

16 А Рут рече: Не ме принуждавай да те оставя и да не ида подире ти; защото дето идеш ти, и аз ще ида, и дето останеш, и аз ще остана: твоите люде ще бъдат люде мои, и Бог твой Бог мой.

17 гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.

17 Дето умреш ти, ще умра и аз, и там ще се погреба: така да ми направи Господ и така да приложи ако освен смъртта друго ме раздвои от тебе.

18 И Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.

18 И като видя Ноемин, че тя упорствува за да иде с нея, престана да й говори.

19 И тъй, двете вървяха докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи поради тях; и жените думаха: Това ли е Ноемин?

19 И вървяха двете доде дойдоха в Витлеем. И когато дойдоха в Витлеем, всичкий град се поклати заради тях, и жените думаха: Тая ли е Ноемин?

20 А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин наричайте ме Мара защото Всесилният ме твърде огорчи.

20 А тя им рече: Не ме наричайте Ноемин: наричайте ме Мара, защото Вседържителят ме твърде огорчи.

21 Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?

21 Аз пълна тръгнах; и праздна ме доведе Господ. Защо ме наричате Ноемин като Господ направи свидетелство против мене, и Вседържителят ме оскърби?

22 Така се върна Ноемин, и с нея снаха й Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.

22 И тъй, върна се Ноемин с Рут Моавката, снаха си, която дойде от Моавската земя. И те стигнаха в Витлеем в началото на жетвата на ечимика.