1 Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

1 Тези са думите които говори Моисей на всичкий Израил отсам Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран и Тофол и Лаван и Асирот и Дизаав.

2 (Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).

2 (Единадесет дни са от Хорив през пътя на гората Сиир до Кадис-варни).

3 В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,

3 И на четиридесетото лето, на единадесетия месец, в първия ден на месеца, говори Моисей на Израилевите синове по всичко що му заповяда Господ за тях,

4 след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

4 когато беше поразил Сиона Аморейския цар който живееше в Есевон, и Ога Васанския цар който живееше в Астарот в Едраи.

5 Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:

5 Отсам Иордан, в Моавската земя, почна Моисей да изяснява този закон, и рече:

6 Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.

6 Господ Бог наш говори нам на Хорив и рече: Стига колкото седяхте на тази гора:

7 Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната в долините, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.

7 обърнете се и тръгнете в пътя си та идете към гората на Аморейците и към всичките им съседи в равнините, в горите, и в долините, и към юг, и към приморията в земята на Хананейците, и към Ливан до голямата река, реката Евфрат.

8 Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

8 Ето, аз предавам вам тази земя: влезте та завладейте земята за която се кле Господ на отците ви, на Авраама, Исаака, и Якова, да им я даде и на семето им след тях.

9 В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

9 И казах ви в онова време и рекох: Не мога аз сам да ви нося.

10 Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

10 Господ Бог ваш ви умножи; и, ето, на днешния ден по множество сте като звездите на небето.

11 (Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)

11 (Господ Бог на отците ви да ви умножи тисящи пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови както говори вам!)

12 Как ще мога аз сам да нося тая тегота - вас, и товара от вас и вашите препирни?

12 Как ще мога аз сам да нося теготата ви, и товара ви, и препиранията ви?

13 Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

13 Вземете измежду племената си мъже мъдри и разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

14 И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим.

14 И отговорихте ми и рекохте: Добра е тая дума която рече да направим.

15 Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

15 Тогаз взех началниците на племената ви, мъдри мъже и познати, и поставих ги началници над вас, тисященачалници, и стоначалници, и петдесетоначалници, и десетоначалници, и надзиратели в племената ви.

16 И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

16 И заповядах на съдиите ви в онова време и рекох: Слушайте съдбите на братята си, и съдете праведно между человека и брата му и чуждия му.

17 В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

17 В съда да не гледате на лица; да слушате малкия както големия: да нямате страх от человеческо лице, защото съдът е Божий; и всяка работа която е мъчна за вас отнасяйте до мене, и аз ще я слушам.

18 И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

18 И заповядах ви в онова време всичко което трябваше да правите.

19 Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

19 И като се дигнахме от Хорив преминахме всичката онази голяма и страшна пустиня която видяхте, и пътувахме към Аморейската гора както Господ Бог наш заповяда нам, и дойдохме до Кадис-варни.

20 И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог.

20 И рекох ви: Дойдохте до Аморейската гора която ни дава Господ Бог наш.

21 Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

21 Ето, Господ Бог твой туря пред тебе таз земя: възлез, завладей я както ти говори Господ Бог на отците ти: не бой се, и да не тя е страх.

22 Тогава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.

22 И дойдохте при мене всички вие и рекохте: Да проводим мъже пред нас, и да съгледателствуват за нас земята, и да ни донесат ответ по кой път да възлезем в нея, и в кои градове да идем.

23 Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

23 Тая дума ми биде угодна; и взех от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

24 И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.

24 И като тръгнаха възлязоха на гората, и дойдоха до долината Есхол и съгледателствуваха я.

25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята та ни донесоха, и донесоха ни ответ и казаха: Земята е добра която Господ Бог наш дава нам.

26 Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.

26 Но вие не рачихте да възлезете, и възпротивихте се на повелението на Господа Бога вашего.

27 Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

27 И роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ изведе ни из Египетската земя за да ни предаде в ръцете на Аморейците и да ни изтреби.

28 Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.

28 Де ще възлезем ние? братята наши ни обезсърдчиха и рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас. градовете големи и оградени до небето; още и Енаковите синове видяхме там.

29 Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.

29 И аз ви рекох: Да се не ужасавате и да се не боите от тях.

30 Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет

30 Господ Бог ваш който върви пред вас, той ще се бие за вас по всичко както направи той за вас в Египет пред очите ви,

31 и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.

31 и в пустинята, дето видя ти как Господ Бог твой те е носил както человек сина си, във всичкия път по който ходихте доде дойдохте на това място.

32 А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.

32 И в това не повярвахте Господа Бога вашего,

33 Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставяте стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

33 който вървеше пред вас в пътя за да ви търси място де да турите стана, ноще с огън за да ви показва пътя по който трябваше да вървите, а дене с облак.

34 А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:

34 И чу Господ гласа на думите ви, и разгневи се, и закле се и рече:

35 Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

35 Ни един от тези человеци на този зъл род няма да види добрата земя която се клех аз да дам на отците ви,

36 освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

36 освен Халев сина Иефониев: той ще я види, и нему ще дам земята в която стъпи, и на синовете му, защото напълно последва Господа.

37 Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;

37 И на мене се разгневи Господ за вас, и рече: Нито ти ще влезеш там:

38 Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.

38 Исус синът Навиев, който предстои пред тебе, той ще влезе там. Насърдчи го, защото той ще я даде за наследие на Израиля.

39 При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.

39 И децата ви за които говорехте че ще бъдат разграбени, и синовете ви които на днешний ден не познават добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще я дам, и те ще я наследят.

40 Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

40 а вие се върнете та идете в пустинята по пътя на червено Море.

41 Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.

41 Тогаз отговорихте и рекохте ми: Съгрешихме против Господа: ние ще възлезем и ще направим бой по всичко както ни заповяда Господ Бог наш. И препасахте всеки воинските си оръжия, и с лекомислие възлязохте на гората.

42 А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.

42 И Господ ми рече: Кажи им: Да не възлезете нито да направите бой, (защото аз не съм всред вас,) за да се не изтриете пред враговете си.

43 Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.

43 Така ви говорих; и не послушахте, но пристъпихте повелението Господне, и с дързост възлязохте на гората.

44 Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,

44 И излязоха насреща ви Аморейците които живееха на онази гора, и гониха ви както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир до Орма.

45 И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.

45 Тогаз се върнахте та плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито даде ухо на вас.

46 Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там.

46 И останахте в Кадис много дни, колкото дни останахте.