1 Господното слово, което дойде към Иоила Фатуилевия син:

1 Словото Господне което биде към Иоила сина Фатуилева.

2 Слушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е такова нещо във вашите дни Или в дните на бащите ви?

2 Слушайте това, стари;
И дайте ухо, всички които населявате земята.
Стана ли това в дните ви
Или в дните на бащите ви?

3 Разкажете това на чадата си, И чадата ви нека го разкажат на своите чада, И техните чада на друго поколение.

3 Прикажете на чадата си за това,
И чадата ви на чадата си,
И чадата им на друг род.

4 Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът; И каквото остави изедникът, изпояде го пръгът.

4 Каквото остави гъсеницата, изпояде го скакалецът;
И каквото остави скакалецът, изпояде го ателавът;
И каквото остави ателавът, изпояде го пръгът.

5 Изтрезнейте, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.

5 Изтрезвете, пияници, та плачете;
И лелекайте, всички винопийци, заради новото вино;
Защото се отне от устата ви.

6 Понеже на земята Ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.

6 Понеже люде възлязоха на земята ми,
Крепки и безбройни,
На които зъбите са зъби лъвови,
И имат членовни зъби на лъвица.

7 Опустоши лозата Ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.

7 Туриха лозата ми в запустение,
И смоковниците ми в сломение:
Съвсем я обелиха и хвърлиха:
Пръчките й останаха бели.

8 Плачи като сгодена девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.

8 Плачи като сгодена девица опасана с вретище
Заради мъжа на младостта си.

9 Хлебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят

9 Хлебното приношение и възлиянието се отне
От дома Господен:
Сетуват свещениците,
Служителите Господни.

10 Запустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,

10 Запустя полето, сетува земята;
Защото се изгуби житото,
Изсъхна новото вино, изчезна елеят.

11 Посрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.

11 Посрамете се, земледелци, и лелекайте, лозари,
Заради пшеницата и заради ечимика;
Защото жетвата на нивата се изгуби.

12 Лозата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, палмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.

12 Лозата изсъхна
И смоковницата изчезна:
Нарът, и финикът, и ябълката, -
Всичките дървета на полето изсъхнаха;
Щото радостта изсъхна от человеческите синове.

13 Опашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.

13 Опашете се и плачете, свещеници:
Лелекайте, служители на олтаря:
Дойдете, пренощувайте във вретище,
Служители на Бога моего;
Защото хлебното приношение и възлиянието престана
От дома на Бога вашего.

14 Осветете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.

14 Осветете пост, прогласете тържество,
Съберете старейшините,
Всичките жители на земята,
В дома на Господа Бога Вашего;
И възопийте към Господа.

15 Уви за оня ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.

15 Уви за онзи ден!
Защото денят Господен приближи,
И ще дойде като гибел от Всесилнаго.

16 Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?

16 Не отне ли се храната пред очите ни,
Веселието и радостта от дома на Бога нашего?

17 Семената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.

17 Сеянията изгниха под буците си,
Житниците запустяха,
Хранилищата се съсипаха;
Защото житото изсъхна

18 Как пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овце

18 Как въздишат скотовете!
Скитат се стадата на говедата
Защото нямат пасбище;
Ей стадата на овците изгинаха.

19 Господи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И пламъкът изпогори всичките полски дървета.

19 Господи към тебе ще възопия,
Защото огънят изнури пасбищата на пустинята,
И пламикът изпогори всичките дървета на полето.

20 Даже и полските животни задъхвайки поглеждат към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.

20 Даже и скотовете на полето поглеждат към тебе;
Защото изсъхнаха потоците на водата,
И огън изпояде пасбищата на пустинята.