1 Подир смъртта на Исуса, израилтяните се допитаха до Господа, казвайки: Кой пръв ще възлезе за нас против ханаанците да воюва против тях?

1 И подир смъртта на Исуса, попитаха Израилевите синове Господа и рекоха: Кой ще възлезе на нас първ против Ханаанците да ратува против тях?

2 И Господ каза: Юда ще възлезе, ето, предадох земята в ръката му.

2 И рече Господ: Юда ще възлезе; ето, предадох местото в ръката му.

3 Тогава Юда каза на брата си Симеона: Възлез с мене в моя предел, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоя предел. И Симеон отиде с него.

3 И рече Юда на Симеона брата си: Възлез с мене в моето жребие да ратуваме против Ханаанците, и аз ще дойда с тебе в твоето жребие; и отиде с него Симеон.

4 Юда, прочее, възлезе; и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им; и те поразиха от тях във Везек десет хиляди мъже.

4 И възлезе Юда; и предаде Господ Ханаанците и Ферезейците в ръката им; и поразиха от тях в Везек десет тисящи мъже.

5 И намериха Адонивезека във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.

5 И намериха Адонивезека в Везек, и ратуваха против него, и поразиха Ханаанците и Ферезейците.

6 А Адонивезек побягна; но те го погнаха и хванаха го, и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.

6 А Адонивезек побегна; и те се затекоха подире му, и хванаха го, и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.

7 И рече Адонивезек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на нозете си са събирали трохи под трапезата ми; както съм аз правил, така ми въздаде Бог. И доведоха го в Ерусалим, гдето и умря.

7 И рече Адонивезек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на нозете им събираха трохи под трапезата ми: както аз направих така ми въздаде Бог. И доведоха го в Ерусалим, и умря там.

8 И юдейците воюваха против Ерусалим, и, като го завладяха, поразиха го с острото на ножа и предадоха града на огън.

8 И Юдините синове направиха бой против Ерусалим, и обладаха го; и поразиха го с острото на ножа, и града предадоха на огън.

9 Подир това, юдейците слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата, и в южната и в полската страни.

9 И подир това слязоха Юдините синове за да направят бой против Ханаанците които живееха в планинската, и в южната, и в полянската страна.

10 Юда отиде и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а по-напред името на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесая, Ахимана и Талмая;

10 И отиде Юда против Ханаанците които живееха в Хеврон; а името на Хеврон беше по-напред Кириат-арва; и убиха Сесая, и Ахимана, и Талмая.

11 и от там отиде против жителите на Девир (а по-напред името на Девир беше Кириат-сефер).

11 И от там отидоха против жителите на Девир; а името на Девир беше по-напред Кириат-сефер.

12 И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.

12 И рече Халев: Който удари Кириат-сефер и го завладее, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.

13 И превзе го Готониил, син на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

13 И завладя го Готониил синът на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и даде му дъщеря си Ахса за жена.

14 И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?

14 И тя когато отхождаше подбуди го да иска от баща й нива; и слезе от осела, а Халев й рече: Що ти е?

15 А тя му рече: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И Халев й даде горните извори и долните извори.

15 А тя му рече: Дай ми благословение; понеже ми си дал южна земя, дай ми и водни източници. И даде й Халев горните източници и долните източници.

16 И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с юдейците, в Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха та се заселиха между людете.

16 И възлязоха синовете на Кенееца, Моисеевия тест от Града на Финиците, с Юдините синове в Юдината пустиня, която е към пладне на Арад; и отидоха та се населиха с людете.

17 Тогава Юда отиде с брата си Симеона, та поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът се нарече Орма.

17 И отиде Юда с Симеона брата си та поразиха Ханаанците които живееха в Сефат, и съсипаха го като проклет, и нарекоха града Орма.

18 Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.

18 Юда завладя и Газа и пределите й, и Аскалон и пределите му, и Акарон и пределите му.

19 Господ беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче, не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.

19 И Господ беше с Юда; и завладя гората, но не можа да изгони жителите на дола, защото имаха железни колесници.

20 И дадоха Хеврон на Халева, според както Моисей беше казал; и той изгони от там тримата Енакови синове.

20 И дадоха Хеврон на Халева, както рече Моисей; и изгони от там тримата Енакови синове.

21 А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, както живеят и до днес.

21 А Вениаминовите синове не изгониха Иевусейците които живееха в Ерусалим; затова Иевусейците се заселиха с Вениаминовите синове в Ерусалим до този ден.

22 Също и Иосифовият дом, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.

22 И домът Иосифов възлязоха и те в Ветил; и Господ беше с тях.

23 И Иосифовият дом прати да съгледат Ветил (а по-напред името на града беше Луз).

23 И прати домът Иосифов да съгледателствуват Ветил; а името на града беше по-напред Луз.

24 И съгледателите видяха един човек, който излизаше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще ти покажем милост.

24 И видяха пазачите едного человека който излязваше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще сторим милост на тебе.

25 И той им показа входа на града, и те поразиха града с острото на ножа, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.

25 И показа им входа на града, и поразиха града с острото на ножа, а человека и всичкия му род изпратиха.

26 И човекът отиде в Хетейската земя, гдето и съгради град и нарече го Луз, както е името му и до днес.

26 И отиде человекът в земята на Хотейците, и съгради град, и нарече го Луз: това е името му до този ден.

27 Манасия не изгони жителите на Ветсан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Ивлеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в оная земя.

27 Нито Манасия изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но Ханаанците се решиха да живеят в онова място.

28 А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем.

28 И когато стана Израил силен, тури Ханаанците под данък, но да ги изгони не ги изгони.

29 Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер помежду им.

29 Нито Ефрем изгони Ханаанците които живееха в Гезер; но Ханаанците живееха в Гезер помежду им.

30 Завулон тоже не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.

30 Нито Завулон изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но Ханаанците живееха помежду им и станаха подданници.

31 Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;

31 Нито Асир изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;

32 но асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

32 но Асир имаше населението си между Ханаанците жителите на местото, защото не ги изгони.

33 Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и на Ветенат му плащаха данък.

33 Нито Нефталим изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ватанат, но живееше между Ханаанците жителите на местото; а жителите на Ветсемес и на Ветанат му станаха подданници.

34 И аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата страна, защото не ги оставиха да слизат в долината;

34 И утесниха Аморейците Дановите синове в гората, защото не ги оставиха да слизат в дола.

35 но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим. Но при все това, ръката на Иосифовия дом преодоля, така щото ония бяха обложени с данък.

35 И Аморейците се решиха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим; но ръката на Иосифовия дом преодоля, затова станаха подданници.

36 А пределът на аморейците беше от нагорнището на Акравим, от скалата и нагоре.

36 А пределът на Аморейците беше от възхода на Акравим, от камика и нагоре.