1 Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.

1 Имаше един человек от Раматаимсофим, от гората Ефрем, и името му Елкана, син Иероамов, а Иероам син Елиуев, а Елиу син Тоуев, а Тоу син Суфов Ефратец.

2 Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

2 И той имаше две жени: името на едната Ана, а името на другата Фенина; и Фенина имаше чада, а Ана нямаше чада.

3 Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.

3 И този человек всяка година възлизаше из града си за да се поклони и да принесе жъртва Господу Саваоту в Сило. И там бяха двамата синове на Илия, Офний и Финеес, свещеници Господни.

4 И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;

4 И дойде денят, в който принесе жъртва Елкана; и даде дялове на жена си Фенина, и на всичките й синове, и на дъщерите й;

5 а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.

5 а на Ана даде двоен дял, защото обичаше Ана; но Господ беше заключил ложесната й.

6 А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й.

6 И противницата й я дразнеше много за да я прави да тъжи защото Господ беше затворил ложесната й.

7 (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).

7 И така правеше всяка година: колкото пъти възлазяше в дома Господен така я дразнеше; а тя плачеше, и не ядеше.

8 Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?

8 И рече мъж й Елкана: Ано, защо плачеш? и защо не ядеш? и защо е сърдцето ти наскърбено? не съм ли аз по-добър от десет синове?

9 А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).

9 И стана Ана като ядоха в Сило и като пиха; а Илий свещеникът седеше на стол близу при дверостълпа на храма Господен.

10 Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.

10 И тя беше преогорчена духом, и молеше се Господу, и плачеше твърде много.

11 И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

11 И направи обрек и рече: Господи на Силите, ако наистина пригледаш на смирението на рабинята си и ме помниш, и не забравиш рабинята си, но дадеш на рабинята си мъжко чадо, то ще го дам Господу във всичките дни на живота му, и бръснач не ще възлезе на главата му.

12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.

12 И като следваше тя да се моли пред Господа, Илий я гледаше в устата.

13 Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.

13 Но Ана говореше в сърдцето си: само устните й мърдаха, а гласът й не се чуеше; за това на Илия се стори че беше пияна.

14 За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.

14 И рече й Илий: До кога ще си пияна? Остави се от виното си.

15 А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.

15 А Ана отговори и рече: Не, господине мой, аз съм жена прескръбна духом: ни вино ни сикера не съм пила, но излях душата си пред Господа.

16 Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.

16 Не считай рабинята си за лоша жена; защото от многото си оплакване и от скръбта си думах до сега.

17 Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

17 Тогаз отговори Илий и рече: Иди си миром; и Бог Израилев нека ти даде прошението ти което си просила от него.

18 И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече скръбно.

18 И тя рече: Дано рабинята ти намери благодат пред очите ти. Тогаз отиде жената на пътя си, и яде, и лицето й не се развали вече.

19 И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.

19 И на утринта станаха рано та се поклониха пред Господа, и върнаха се та отидоха в дома си у Рама; и Елкана позна Ана жена си; и Господ я помни.

20 И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил; защото, каза: От Господа го изпросих.

20 И когато се изпълниха дните от когато Ана зачна, роди син; и нарече името му Самуил, защото: От Господа изпросих, рече.

21 И Елкана с целия си дом отиде, за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.

21 И възлезе человекът Елкана и всичкият му дом за да принесе Господу годишната жъртва и обричането си.

22 Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: Не ща да отида докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.

22 Но Ана не възлезе, защото рече на мъжа си: Не ща да възляза доде се отдои детето; и тогаз ще го занеса да се яви пред Господа и да живее там винаги.

23 И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.

23 И рече й Елкана мъж й: Стори каквото ти се види за добро: седи доде го отдоиш: само Господ да утвърди словото си! И седя жената та доеше сина си доде го отдои.

24 И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

24 И когато го отдои, възведе го със себе си наедно с три юнеца, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в дома Господен в Сило; а детето беше малко.

25 И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.

25 И заклаха юнеца, и донесоха детето при Илия свещеника.

26 И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.

26 И рече Ана: О, господине мой! жива е душата ти, господине мой, аз съм жената която бях застанала тук близу при тебе та се молех Господу.

27 За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.

27 За това дете се молех; и Господ ми даде прошението ми което изпросих от него.

28 Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен на Господа. И той се поклони там на Господа.

28 За това и аз го посвещавам Господу: във всичките дни на живота си ще бъде заемнато Господу. И поклони се Господу.