1 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.

1 Яков, раб на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте племена които са в разсеяние, поздравление.

2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

2 Всека радост имайте, братие мои, когато впадате в различни изкушения;

3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

3 понеже знаете че изпитанието на вашата вера произвожда търпение.

4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

4 А търпението да има дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

5 Ако ли някои от вас е оскуден от мъдрост, да проси от Бога който дава богато на всички и не укорява, и ще му се даде.

6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

6 Но да проси с вера, без да се съмнева никак; защото който се съмнева подобен е на морски вълни които се карат и разблъскват от ветровете.

7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

7 И такъв человек да не мисли че ще приеме нещо от Господа.

8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

8 человек двоеумен непостоян е във всичките си пътища.

9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

9 Който брат е от по-долно състояние да се хвали в своето си възвишаване,

10 а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

10 а богатите, в смиряването си, понеже като цвет на трева ще прецъвти.

11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

11 Защото изгрея слънцето с пека, и изсуши тревата, и цветът й слете, и хубостта на лицето й погина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

12 Блажен онзи человек който претърпева изкушение; защото, като премине изпитът, ще приеме венеца на живота който обеща Господ на онези които го любят.

13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

13 Никой изкушаем да не казва че: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, и той никого не изкушава;

14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

14 а всеки се изкушава като се завлича и подлъгва от собствената си похот.

15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

15 Похотта после като зачне ражда грех, а грехът като се извърши ражда смърт.

16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя;

16 Не се заблуждавайте, любезни мои братие.

17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

17 Всеко добро даване, и всека съвършена дарба от горе е, и слезва от Отца на светлините в когото нема изменение или сенка на променяване.

18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

18 От собствената си воля родил ни е със словото на истината, да бъдем ние некакъв си начатък на неговите създания.

19 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

19 И тъй, любезни мои братие, да бъде всеки человек бърз на чуене, а муден на говорене, и муден на гнев;

20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.

20 защото гневът на человека не върши Божията правда.

21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,

21 За това, отхвърлете всека нечистота и множеството злоба, и приемете с кротост всаденото слово което може да спаси душите ви.

22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

22 Бивайте и творители на словото, а не само слушатели да лъжете себе си.

23 Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

23 Защото ако бъде некой слушател на словото, а не творител, той прилича на человек който гледа природното си лице в огледало:

24 понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.

24 защото огледа се, и отиде, и завчас забрави какъв бе.

25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

25 Но който вникне в съвършения закон на свободата, и пребъде в него, той ще бъде блажен в делата си.

26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

26 Ако някой от вас мисли че е благочестив, и не обуздава езика си, но лъже сърдцето си, суетно е неговото благочестие.

27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.

27 чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледва сирачетата и вдовиците в утеснението им, и да пази себе си неосквернен от света.