1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:

1 Павел с Божията воля апостол Исус Христов, и Тимотей брат, към Божията църква която е в Коринт, и към всичките светии които са по всичка Ахаия:

2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

2 Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа.

3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

3 Благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, Отец на милосердието и Бог на всеко утешение,

4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

4 който ни утешава във всека наша скърб за да можем и ние да утешаваме тези които се намерват във всяка скърб с утешението с което ние сами се утешаваме от Бога.

5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

5 Защото както се преумножават в нас страданията Христови, така чрез Христа се преумножава и утешението наше.

6 Но, ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

6 И скърбим ли, скърбим за вашето утешение и спасение което се действува чрез търпението на истите страдания, които страдаме и ние; ако ли се утешаваме, утешаваме се за вашето утешение и спасение;

7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

7 и надеждата която имаме за вас е твърда; понеже знаем че както сте участници на страданията така и на утешението.

8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;

8 Защото не искаме да не знаете, братие, за нашата скърб която ни се случи в Азия, че твърде много се отеготихме, повече от силата си, така щото се отчаяхме и за живота си;

9 даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

9 но ние сами в себе си взехме си осъждението на смъртта, за да не уповаваме на себе си, но на Бога който възкръсява мъртвите;

10 И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

10 който е избавил нас от толкоз близка смърт, и избави ни; комуто се надеем че и пак ще избави,

11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

11 когато и вие с молитва съдействувате за нас, щото поради даденото нам чрез мнозина дарование да бъде за нас от много лица благодарение.

12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

12 Защото нашата похвала е това, свидетелството на нашата съвест че ние с простота и искреност по Бога, не с плътска мъдрост, но с благодат Божия, поминахме на света, а най-много между вас.

13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

13 Защото не ви пишем друго освен това което четете или и познавате; а надея се че и до край ще познаете;

14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

14 както ни отчасти и познахте че сме похвала вам, както и вие нам, в деня на Господа Исуса.

15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

15 И с тази увереност исках да дойда при вас по-изпърво, за да имате втора благодат,

16 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

16 и през вас да мина в Македония, и пак от Македония да дойда при вас, и вие да ме изпроводите в Юдея.

17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

17 И тъй, като беше това намерението ми, да ли съм лекоумно постъпил? или намерението ми е намерение плътско, за да бъде у мене ту: Ей, ей, ту: Не не?

18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не.

18 Верен е Бог че словото ни към вас не стана Ей и Не.

19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

19 Защото Исус Христос, Син Божий, проповеданият у вас от нас, от мене и Силуана и Тимотея, не стана Ей и Не, но в него стана Ей.

20 понеже в Него е Да за всичките Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

20 Защото всичките Божии обещания в него са Ей и в него Амин за слава Божия чрез нас.

21 А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

21 А който ни утвърдява с вас в Христа, и който ни е помазал, е Бог;

22 Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

22 който и запечата нас, и даде обручението на Духа в сърдцата ни.

23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

23 И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа че понеже ви щадя не съм дошел още в Коринт:

24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.

24 не че имаме власт на верата ви, но защото сме споспешници на радостта ви; понеже чрез верата стоите.