1 Как седи осамотен градът който е бил многолюден!
Стана като вдовица великата в народите столица!
Която владееше над областите стана подданица.

2 Непрестанно плаче нощя, сълзите й са по ланите й.
От всичките й рачители няма кой да я утешава:
Всичките й приятели станаха й неверни: врагове й станаха.

3 Отиде в плен Юда поради скърб и тежко робство:
Седи между езичниците: не намира покой.
Всички които го гонеха стигнаха го всред теснините.

4 Тъжни са пътищата на Сион, защото никой не иде на праздниците:
Всичките му порти са пусти: свещениците му въздишат: Девиците му са прискърбни, и той е в горест.

5 Противниците му станаха глава, враговете му благоденствуват;
Защото Господ му нанесе скърб заради множеството на беззаконията му:
Младенците му отидоха в плен пред врага.

6 И побегна от дъщерята на Сион всичката й слава:
Началниците станаха като елени които не нахождат пасбище,
И безсилни отиват пред гонещия.

7 Напомни си Ерусалим в дните на скърбта си и на бедствието си
Всичките си скъпоценни неща които имаше от древни времена,
Когато паднаха людете му в ръката на врага,
И нямаше кой да му помага:
Видяха го враговете, засмяха се заради падането му.

8 Тежко съгреши Ерусалимската дъщеря; за то стана като нечиста:
Всички които я славеха презряха я, защото видяха грозотата й;
А тя въздиша и се обърна назад.

9 Нечистотата й е в полите й: не бе помислила за сетнините си:
Заради това чудно се е смирила: няма кой да я утешава.
Виж, Господи, скърбта ми, защото се възвеличи врагът.

10 Врагът простря ръката си върху всичките й скъпоценности;
Защото тя видя езичниците че ходят в светилището й,
За които си заповядал да не влязат в твоето събрание.

11 Всичките й люде въздишат и искат хляб:
Дадоха скъпоценните си неща за храна за да се повърне животът им.
Виж, Господи, и призри, защото станах унищожена.

12 Не марите ли, всички вие които заминвате по пътя?
Погледнате и вижте да ли има страдание като моето страдание което ми стана,
С което ме оскърби Господ в деня на яростния си гняв.

13 Проводи от горе огън в костите ми и ги облада:
Простря примка на нозете ми:
Върна ме назад: направи ме опустошена, да боледувам вес ден.

14 Ръката му стегна хомота на нечестията ми:
Те се сплетоха, възлязоха на врата ми: разруши силата ми:
Господ ме предаде в ръце от които не мога да стана.

15 Господ постла всичките ми силни всред мене:
Свика събор за да съкруши юношите ми:
Господ стъпка в жлеб девицата, дъщерята Юдина.

16 За то аз плача: окото ми, окото ми излива вода;
Защото се отдалечи от мене утешителят който би оживил душата ми:
Синовете ми погинаха, защото се преукрепи врагът.

17 Сион простира ръцете си, нема кой да го утеши:
Господ заповяда за Якова: враговете му го окружиха:
Ерусалим стана между тях като нечиста жена.

18 Праведен е Господ, защото отстъпих от словото му:
Слушайте, моля, всички люде, и вижте страданията ми:
Девиците ми и юношите ми отидоха в плен.

19 Повикнах моите рачители, но те ме излъгаха:
Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града
Когато търсеха храна за себе си за да се повърне животът им.

20 Виж, Господи, защото съм в утеснение: чревата ми се смущават,
Сърцето ми се превръща в мене, защото зле се възпротивих на тебе:
Извън обезчади нож, у дома смърт.

21 чуха че въздишам, няма кой да ме утеши:
Всичките ми неприятели чуха за злощастието ми, зарадваха се че си направил ти това:
Ще донесеш деня който си назначил, и те ще станат като мене.

22 Да дойде пред тебе всичката им злина;
И направи им както направи на мене заради всичките им съгрешения;
Защото много са въздишанията ми, и сърдцето ми чезне.