1 Видението което видя пророк Авакум.

2 До кога, Господи ще викам, и не щеш да послушаш?
Ще викъм към тебе: Неправда! и не щеш да избавиш?

3 Защо ме правиш да гледам беззаконие,
И да виждам бедствие?
Защо грабеж и неправда има пред мене;
И има що повдигат каране и прение.

4 За то законът е празден,
И съдба съвсем не излазя;
Понеже нечестивият насилствува праведния,
За то излазя съдба развратна

5 Вижте между народите, и погледнете,
И се зачудете много;
Защото аз ще направя дело в дните ви
Което не щете повярва ако го прикаже някой.

6 Защото, ето, аз повдигам Халдейците,
Народ лют и устремителен,
Който ще пройде през ширината на земята,
За да насели селения не свои.

7 Страшни са и ужасни:
Съдбата им и властта им ще происхожда от тях.

8 И конете им са по-бързи от рисове,
И по-устремителни от вечерни вълци;
И конниците им ще скачат,
И конниците им ще дойдат от далеч;
Ще литнат като орел бързащ на ядене.

9 Всички ще дойдат за грабеж:
Взорът на лицата им е на напред,
И ще съберат пленници като пясък.

10 И ще се присмиват на царете,
И началниците ще им са за присмех:
Ще се присмиват на всеки твърдел;
Защото ще награмадят пръст и ще го обладаят.

11 Тогаз духът му ще се измени,
И ще премине всеки предел, и ще нечествува,
Отдаващ тази своя крепост на бога си.

12 Не си ли ти от века, Господи, Боже мой, Свети мой!
Няма да умрем.
Ти, Господи, си ги разпоредил за съдба;
И ти, Крепки, турил си ги за наказание нам.

13 Очите ти са по-чисти отколкото да гледаш лукавщините,
И не можеш да гледаш в беззаконието:
Защо гледаш на беззаконниците, и мълчиш,
Когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си?

14 И правиш ли человеците като морските риби,
Като гадините, които нямат началник над себе си?

15 Изтръгва всичките с въдица,
Влачи ги в мрежата си,
И ги събира в невода си;
За то се весели и се радва.

16 За то жъртвува на мрежата си,
И гори темян на невода си;
Защото чрез тях делът му е тлъст,
И ястието му избрано.

17 Да ли за то ще изпразднува мрежата си?
И няма да жали да убива всякога народите?