1 Сине мой, ако си станал поръчник за приятеля си,
Или си дал ръка за някого чужд,

2 Впримчил си се с думите на устата си,
Хванал си се с думите на устата си.

3 Направи прочее това, сине мой, и отърви се
Понеже си паднал в ръцете на приятеля си, -
Иди, припадни, и принуди приятеля си.

4 Не давай сън на очите си,
Нито дремане на клепачите си:

5 Отърви се като сърна от ръката на ловец,
И като птица от ръката на птицеловец.

6 Иди при мравката, о лениве,
Прегледай пътищата й и стани мъдър, -

7 Която, ако и да няма началник,
Настоятел, или управител,

8 Приготвя храната си лете,
Събира храната си в жетва.

9 До кога ще спиш, лениве?
Кога ще станеш от съна си?

10 Малко спане, малко дремане, малко сгъване на ръце за сън:

11 После сиромашията ти дохожда като пътник,
И скудостта ти като оръжен мъж.

12 Лошият человек, беззаконният человек,
Ходи с развратни уста,

13 Намигнува с очите си,
Дава знак с нозете си,
Учи с пръстите си,

14 Има развратно сърдце въ всяко време,
Крои зло, сее раздори:

15 За това внезапно ще дойде погибелта му:
Тутакси ще се съкруши неизцелимо.

16 Тия шест мрази Господ,
И седем са мерзост на душата му: -

17 Очи горделиви, език лъжлив,
И ръце които проливат кръв неповинна,

18 Сърдце което крои лоши намислювания,
Нозе които тичат скоро да правят зло,

19 Свидетел лъжлив който говори лъжа,
И онзи който сее раздори между братя.

20 Сине мой, пази заповедта на отца си,
И не отхвърляй закона на майка си.

21 Вържи ги за всегда за сърдцето си,
И обвий ги около врата си.

22 Кога ходиш ще те води;
Кога спиш ще те пази;
Кога се събудиш ще се разговаря с тебе.

23 Защото заповедта е светилник,
И законът е светлина,
И поучителните обличения са път на живот,

24 За да те пазят от лоша жена,
От ласкателния език на чужда жена.

25 Да не похотствуваш хубостта й в сърдцето си:
Да те не улови с клепачите си.

26 Защото поради блудница жена достига някой в нужда за уломък хляб,
А прелюбодейцата лови многоценната душа.

27 Може ли някой да тури огън в пазухата си,
И дрехите му да не изгорят?

28 Може ли някой да ходи поразпалени въглища,
И нозете му да не изгорят?

29 Така който влязва при жената на ближния си,
Който се прикосне при нея, не ще бъде неповинен.

30 Крадецът не бива толкоз презираем
Ако краде да насити душата си когато е гладен;

31 А ако се хване ще отдаде седмократно,
Ще даде всичкия имот на къщата си.

32 Но който прелюбодейства с жена, той е лишен от ум:
Погибел принася на душата си който прави това.

33 Биения и безчестие ще намери;
И срамът му няма да се заглади.

34 Защото ревнуванието е неистовство на мъжа;
И не ще да помилва в деня на отмъщението.

35 Не ще да приеме никакъв изкуп,
Нито ще се умилостиви ако и да умножиш даровете.